Don’t Look Up обръща погледите ни към потенциална катастрофа, за която искаме да забравим
Новият филм на Netflix развълнува зрителите със стряскащата си актуалност
В Или-или, едно от най-известните произведения на Сьорен Киркегор, датският философ разказва кратък афоризъм, който днес ни изгаря с все по-голямата си актуалност. Зад кулисите на цирк се разгаря пожар. Разтревожен, шутът изскача на сцената, за да предупреди публиката да напусне залата, но от тяхна страна среща единствено изблик на смях. Убедени, че гледат представление, зрителите лудо аплодират нарастващата паника на смешника.
За завършек Киркегор отбелязва, че това е много вероятен сценарий за края на света: Апокалипсисът ще се случи под аплодисментите на хората, помислили го за шега.
Точно с тази мисъл се заиграва новата епична сатира на Адам Маккей Don’t Look Up. Netflix ни поднесе филма като очакван коледен подарък точно на 24 декември и докато сармите се грееха във фурната, ние с нетърпение отворихме лаптопа и заредихме видеоплатформата.
До голяма степен Don’t Look Up залага на абсурдистки хумор и състав, сякаш излязъл от класация за най-добрите актьори на последните няколко десетилетия.
Мерил Стрийп, Леонардо ди Каприо, Дженифър Лорънс, Тимъти Шаламе, Кейт Бланшет и Джона Хил са само няколко от звездните имена, красящи началните надписи на комедията.
Това категорично е добра стратегия – брилянтната игра на Ди Каприо спасява някои от леко неловките сцени, а Бланшет е направо неузнаваема в ролята си на повърхностната и студена телевизионна водеща.
Виж и тези 7 филма на Тимъти Шаламе с рейтинг над 7
Сюжетът върви стабилно в релсите на един от най-преизползваните апокалиптични архетипи. Една обикновена вечер на докторантката по астрофизика Кейт Дебиаски (Дженифър Лорънс) е тотално преобърната от неочаквано откритие: право към Земята стремително се е насочила гигантска комета, така нареченият planet killer. Моментната радост от колосалното откритие бързо е засенчена от предчувствието за надвисналата масова смърт, която обезателно ще донесе гигантското огнено кълбо при сблъска си с нашата планета. Оттук нататък стои въпросът, какъв е планът за действие.
Мерил Стрийп се превъплъщава в ролята на бъдещия президент на САЩ.
Скандалното ѝ минало, консервативните ѝ виждания и присъщата ѝ жажда за пари и власт са една много очевидна карикатура на някои скорошни и не толкова скорошни американски фигури в политиката.
Освен паралели с истински личности героинята носи и препратка към друга художествена жена политик. С речовитостта си, благодарение на която придава изкуствен блясък на празните приказки, тя доста напомня на Вивиан Руук от британския телевизионен сериал Years and Years. Този тип филмови образи не просто осмиват абсурда на избора, направен от властта в полза на лични облаги за сметка на народа. Те ни напомнят и за заплахата от неправилни решения по време на кризисни ситуации, взети от опасно некомпетентни лица в името на алчността.
Ако се вгледаме в цялостната фабула, ясно виждаме, че аналогиите към истинския свят не се свеждат само до персонажите. Можем да съотнесем приближаващата комета към климатичните проблеми, така упорито пренебрегвани както от голяма част от обществото, така и от самите хора, от които зависи предотвратяването им.
Нерядко се срещат конспиратори, които отричат, че глобалното затопляне е реален и причинен от човечеството феномен.
По същия начин във филма наблюдаваме спречкването между две групи – тези, които съзнават, че кометата ще унищожи Земята, и тези, които отричат опасността. Не само това – вторите изглежда приветстват сблъсъка отчасти от вяра в думите на фалшиви авторитети и отчасти разчитайки, че нещо чудодейно ще ги спаси. В този смисъл Don’t Look Up доста сполучливо изобличава тенденцията да се отказваме от отговорност към собственото си бъдеще.
Други важни социополитически въпроси също присъстват като доминиращи теми. Такъв е и проблемът за вкоренения сексизъм, заради който обществото с лекота отписва съвсем логичната паника на Дебиаски като истеричен изблик, незаслужаващ нищо друго освен присмех. Неведнъж сме чували израза bitches be crazy,
нерядко реални предупреждения, оплаквания и протести биват посрещани с насмешка: „Остави я тая, сигурно е в цикъл“ или пък: „Нещо не си е пила хапчетата“.
Тази тенденция е дебело подчертана от контраста между героинята на Дженифър Лорънс и нейния колега – доктор Рандал Минди (Ди Каприо). Отчаяни от нулевата реакция на президента на Щатите и нейния кабинет, двамата учени се обръщат към медиите. Когато обаче се появяват като гости във вечерно шоу,
водещите се вълнуват далеч повече от най-горещата любовна интрига между двойка нашумели знаменитости.
Това неразбиране и пренебрегване на наближаващия природен катаклизъм докарва Кейт Дебиаски до гняв и тя избухва с крясъци в ефир.
В действителност посланието, което тя и доктор Минди се опитват да предадат, е едно и също, но докато той се озовава на кориците на множество списания и се превръща в звезда, Кейт е отписана като лунатичка и превърната в популярно меме.
Виждаме това като проницателен, но и твърде очевиден коментар върху всеобщото лицемерие и цивилизацията на зрелището.
Въпреки това на Don’t Look Up не му липсват недостатъци. Голяма част от героите са еднопластови и единствената дълбочина, която показват, се дължи на добрата работа на актьорите. В известен смисъл те са ограничени до карикатурни образи, в които са запазени само най-крещящите черти на това, което изобразяват. До голяма степен изглежда, че в старанието си да бъде разбран Маккей подценява възможността на зрителя да вникне в по-сложно изразена проблематика.
От друга страна обаче не трябва да пренебрегваме, че това е филм плакат, който не цели да предизвика тълкувания, а действия. Наистина темите са сведени до няколко главни основания за критика към обществото и непукизма на века, но въвеждането на странични конфликти би размило сюжета.
Идеята на този тип социално ориентирано кино е да предаде изчистено и силно послание, което да предизвика реакция.
Ако разглеждаме Don’t Look Up от тази гледна точка, можем да заключим, че ефектът е постигнат.
Във век на пандемия, екологични катастрофи и масово самоунищожение човечеството е възпитало у себе си известно дистанциране от подобни теми. Именно затова Апокалипсисът, причинен от междузвезден сблъсък, вече не може да впечатли никого – филмът се пада жертва точно на проблемите, които критикува. И все пак гласността, която се дава на Don’t Look Up, е обнадеждаваща. Дори да се говори за филма основно заради гръмките имена и провокативния хумор, все пак се говори.
Така Адам Маккей се превръща в шута от труда на Киркегор. Опитва се да привлече вниманието ни към пожар, обхванал цялата планета, а ние се смеем ли, смеем.
Дано аплодисментите накрая да са предизвикани от потушаването на пламъците, вместо да бъдат заглушени от трясъка от тоталното срутване на света.
Така и така си отворил Netflix, хвърли поглед на някой от тези 10 страхотни заглавия, с които празнуваме таланта на Джейк Джиленхол.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
