Дни преди концерта в София се срещаме с момчетата от бандата

От The Box до 13то място в Spotify UK Viral Top 50, кога започнахте да мечтаете сериозно за кариера в музикалната сфера?

Б: Spirit of Burgas 2015 беше повратната точка. За първи път стъпихме на толкова голяма сцена, подгрявахме една от най-великите групи на нашето време и почнахме да си вярваме повече.

Р: Винаги сме имали амбицията да постигнем нещо повече от просто поредната училищна банда и с времето осъзнахме, че това е нещото, с което бихме искали да се занимаваме.

Как решихте да заминете зад граница?

Б: Странно или не, не сме се колебали прекалено много. Решихме да опитаме и го направихме. 

И: След Spirit-а се замислихме… За да ни се случи подобно нещо и то на световна сцена, трябва да се покажем на радара и извън България. 

От там нататък: ако не се опитаме сега докато още грижите са ни малко, то със сигурност няма да е като понавъртим малко километраж на живота.

Гледайки така на нещата решението даже беше доста логично и лесно за вземане.

Труден ли беше пътят към сценичните изяви в Лондон?

Б: Да свириш на клубна сцена в Англия е много лесно. Заблудата, която много хора в България имат, включително и ние, преди да заминем, е, че това значи нещо. Всеки може да свири в клуб, но много малко могат да направят следващата крачка.

Имате ли си утвърдена публика в Англия, която вече ви познава и ви преследва по участия?

Б: На всеки следващ концерт имаме все повече хора, но още е рано да говорим за това. Процесът е дълъг.

И: Малко по малко нараства броят на феновете ни тук, но както и когато започнахме от начало у дома това става с много постоянство и с бавни темпове. Често обаче се случва след концерт да се запознаем и да изпием по бира с хора от публиката и точно този личен контакт изгражда едно ядро от лоялни фенове, които на следващия концерт завличат приятелите си и т.н.

На къде виждате стиловото развитие на групата?

Б: Забавна е идеята, че сме почнали да свирим поп музика. Ние винаги сме свирили поп музика. Първото ни EP съдържаше песни като Dancefloor и Yesterday, които са дори по-поп от последните ни сингли. Стиловата посока няма нищо общо с инструментите. Можеш да свириш рок музика и без нито една китара. В нашия случай, ние винаги сме гравитирали между поп и рок, просто с времето разширихме звуците, които използваме. Вече не разчитаме само на китарите си. Развитието е нагоре 🙂 

Кога усетихте по-сериозното внимание на българската публика към вас?

Б: След като излезе първият ни видео сингъл, You Make Me Sick, за първи път почнахме да пълним клубовете в София. Тогава усетихме, че нещата са се променили.

И: Някъде след като издадохме първото си ЕП и започнахме да свирим по-често по столичните клубове започна да ми прави впечатление, че не разпознавам всички лица. Този ефект се засили експоненциално след като пуснахме второто ЕП и последващото ни участие на Spirit of Burgas.

Къде мечтаете да свирите?

Б: Albert Hall, Манчестър

И: По големите световни фестивали, разбира се, но за близкото бъдеще – The Ritz О2 в Манчестър или Albert Hall.

Р: Royal Albert Hall в Лондон e мястото, което винаги ме е смайвало с красотата си и харизмата да свириш на подобна сцена.

Текстовете ви звучат много лично, имате ли истории зад тях и всички ли взимате участие в създаването им?

Б: Аз пиша текстовете ни и да, доста често са базирани на истински случки

Каква е разликата когато творите на родна почва и извън нея?

Б: Разлика не би трябвало да има, на теория. Но на практика е огромна. Средата променя много музиката, която изкарваме и смятаме, че си личи.

И: Най-вече наличието на толкова музикално разнообразие около нас. Сцената в Манчестър е на невероятно ниво и стига да имаш силите можеш да се озовеш на уникални концерти почти всяка вечер, да видиш неща, които не си и представял, че са възможни и съответно да почерпиш вдъхновение. На по-ежедневно ниво бих казал фактът, че живеем под един покрив, което неимоверно много улеснява работния процес.

Р: Откакто живеем заедно, като изключим барабаниста ни Денис, продуктивността и качеството на песните ни се вдигна. В България нямахме възможност до такава степен да напаснем ежедневието си, за да даваме най-доброто за групата. 

Как виждате развитието на инди стила в България, възприемате ли се като част от него?

Б: Да, защо не. Може да не живеем в България, но сме тръгнали от тази “сцена”. Има добри групи, но трябва да залагат повече на авторската си музика. Време е това с кавърите да спре.

Р: Инди стил е доста обширно понятие, но аз лично забелязвам все повече банди, които се опитват да намерят своя почерк и идентичност, дано това да продължи. Колкото до нашето място на сцената, мисля, че покачващия се интерес към всеки наш следващ концерт говори, че хората оценяват това, което правим и са склонни да подкрепят независими артисти. 

И: Следвайки логиката, че музикално все с няколко крачки догонваме световните трендове, тамън сега му е дошло времето да избухне на родна почва. Доста групи се появяват в стила през последните години и започват да печелят все по-широка аудитория. Разделението на „метъл ли си или чалгар“ вече е прекалено тясно и хората, които не се определят в някоя от тези крайности си търсят нещо, което да наречат свое. Инди стилът отговаря

Имате ли си любимо парче на групата, което свързвате с някоя сантиментална случка от историята на бандата?

Б: Моето любимо винаги е последното ни. Иначе абсолютно всичко го свързваме с нещо от историята на групата. Първото EP с работата ни с Георги Георгиев от Остава, второто със записите в Харманли, третото с първите ни записи в чужбина…

Какво бихте пожелали на музикалната сцена в България и на групите, които сега стартират?

Б: Ще се повторя, но трябва да залагат на авторската си музика. Ако тя не е достатъчно добра може да изчакат 1-2 години преди да се качат на клубната сцена и да се усъвършенстват. В Англия никой не се излага да свири кавъри, както го правят в България. И дори не осъзнават колко си вредят. 

Артистът не може да е и кръчмар. Или едното, или другото. 

И: Да не очакват, че всичко става от ден до пладне. Бързата слава, дали дошла от някои от музиканите конкурси по телевизията или нещо сходно си, си е точно това – 15 минути, както казваха… Битката е все по неравен склон и са нужни постоянство, упоритост и артистичен интегритет.

Виж и още една доза български талант от Мила Михова.