It's not a man's world anymore

Дамите в архитектурата се броят на пръсти –

едва 10% от водещите позиции в компаниите на сектора са заети от жени. В резултат на това градовете са създадени от мъже, за да изпълняват предимно мъжките нужди. Затова и един вид са подчинени на тестостероновата логика. Ако попитате един типичен мачо как би изглеждал град, проектиран от жена, сигурно ще получите отговор в стил

„Пълен с рампи за бебешки колички и тоалетни на всеки 5 метра!“. Но дали е така?

През 2007 в Ню Йорк предизвикват революция, като назначават Джанет Садик-Кан за комисар по транспорта на града. В началото това предизвиква неудобство – представителите на останалите департаменти се оглеждат объркано и питат кога ще дойде „Г-н Комисарят“, сякаш тя е просто секретарката, а в залата се очаква да влезе едър мъжага с каска на главата и предупредителна жилетка със светлоотразители. Консервативните и закостенели общински управници в Америка вещаят края на света. В действителност обаче се случва обратното – през петте си години на тази позиция дамата успява да създаде 650 км велоалеи и над 60 нови площада, като по този начин влива нов живот в пренаселения мегаполис.

Някои от проектите за съжаление така и не са реализирани, а остават на ниво идея.

Например съоръжения, които да предоставят удобство за кърмещи майки или специални, добре поддържани обществени тоалетни за онези мигове, когато просто ще се напишкаш, а около теб има само улици и намусени физиономии. Точно така са си представяли „женските идеи“ сексистите, но се очертава интересен феномен: мацките в архитектурата, за разлика от колегите си мъже мислят за нуждите на всички.

Техните иновации в градовете служат на всички – без значение на възрастта, пола, сексуалността или расовата принадлежност. Това е така, защото жените много по-добре знаят какво е да си изключен от плановете, да си в положение на малцинство. Ръка на сърцето – няма място за сравнение при нивото на състрадателност и хуманност между половете – жените винаги са били лидери в това отношение. Не може един град да е построен единствено за нуждите на силния пол, при това на здравите му представители.

Любовта на мъжете към колите се усеща и в градовете, които проектират. А както знаем, личният автомобил е една страхотна концепция с ужасна реализация – вместо удобство и комфорт колата (поне в София) ти създава единствено главоболия и желание за самоубийство. Особено докато чакаш 10 минути на празен светофар, пълзиш по-бавно от Баба Мравка в задръстването или кръжиш като лешояд в търсене на място за паркиране. Функционален обществен транспорт определено е посоката, към която се движат големите модерни градове. Това значи поощряване на новите линии на метрото и охлаждане на ентусиазма за покупка на нови автомобили по всякакви възможни начини. Имаме страхотния пример на Барселона, където кмет евпечатляващата дама Ейда Колау.

Една от многото ѝ уникални идеи е създаването на своеобразни „суперзони“ в града –

участъци, в които колите се отклоняват встрани или им се предоставят подземни паркинги. По този начин централните улици се превръщат в пешеходни зони и обществени площи за широко ползване. Кметът на Париж Ан Идалго при планирането на оптимизацията на града също отделя специално внимание на пешеходните улици и велоалеите. Нейната концепция е следната: всичко, от което гражданите на френската столица се нуждаят, да се намира на разстояние 15 минути ходене или 5 минути каране на колело. По този начин трафикът ще стане излишен, въздухът по-чист, а стресът ще се намали драстично.

Тази идея е революционна сама по себе си, защото традиционно градовете са разделени на индустриални зони и жилищни комплекси, места за работа и места за отдих. В съвремието обаче не ходим във фабриките или поне не масово, както е било, преди роботи да заменят хората в сферата на тежкия физически труд. Новата идея за града е грижите да са разпределени по райони, така че транспортът да се сведе до минимум. Все пак мечтата от миналото – идеалното семейство, където жената седи вкъщи и домакинства, а съпругът отива да работи, всъщност е кошмарът на настоящето. Всеки иска град с повече свободно време за важните неща в живота си и по-малко време, прекарано в стрес зад волана, а разделението на зони води именно натам. Ако нещо сме научили през годините, то е, че колкото и да се мрънка за нововъведенията, всичко по-добро неминуемо се налага. Светът се движи в една посока, не спира да еволюира, не спира да става по-съвършен. Разполагаш с избор – дали да се качиш на следващото ниво в развитието си, или да поемеш пътя на динозаврите. Модерният град може да е „женски град“ и това да е най-хубавото нещо.

На фокус са жените 

Пусни се в Tik Tok с нас.