Няколко часа в Лихтенщайн: алпийски вълнения и тих чар

Там, където парадоксите изобилстват

Без летище, без брегова ивица, една от най-малките държави в света и нашето щастливо бягство от шума.

Навлизайки в Лихтенщайн, попадаме в същинска швейцарско-австрийска смесица. Планините – остри и стръмни, са типично швейцарски. Селцата с дървени къщички и тераси, потънали в цветя, са типично австрийски, а всичко останало – промишленост, банково дело, икономиката на държавата и прочие, е изградено по типичен лихтенщайнски образец.

Пристигнахме в слънчев ден, когато на централния площад на Вадуц, откъдето тръгва прословутото влакче, се провеждаше турнир по плажен волейбол – странно занятие за една планинска държава, но съвсем разбираемо за жителите ѝ, които жадуват за пясък и море.

Е, сега поне пясъкът им бе докаран на 580 м височина.

Сититренът – червено-синьо влакче, подобно на нашите из Слънчев бряг, превърнало се едва ли не в символ на столицата, обикаля Вадуц. Това беше единственото място, където имаше записана беседа и на български език. От нея човек научава, че площта на Лихтенщайн е 160 кв. км. и се врязва като клин между Швейцария и Австрия на десния бряг по горното течение на Рейн.

Държавата е дълга цели 25 км и широка 10 км.

3/4 от територията й заемат Алпите, по чиито склонове се раздиплят живописни лозя, а по високопланинските й пасища пасат многобройни стада от крави и овце. Населението й е 30 000 души, като 2/3 от тях са от германски произход, затова и официалният език тук е немски. Останалата 1/3 са чуждестранни работници.

През далечната 1719 г. принц Адам Андреас фон Лихтенщайн купил графство Вадуц и съседното владение Шеленберг и ги обединил в малка държава, която нарекъл на свое име – Лихтенщайн.

Страната обединява 11 селища-общини, всяка от които има свой герб и голяма административна и финансова автономност.

Столицата е Вадуц, над която доминира замъкът от ХІІ в. на днешния владетел княз Ханс Адам ІІ, чието име фигурира в списъка на 10-те най-богати хора в Европа. До Втората световна война Лихтенщайн е аграрна страна, след което започва индустриализацията й. За нея обаче е нужна работна ръка, която може да бъде набавена само отвън, което обяснява защо 1/3 от населението са чужденци.

Освен че е в топ 10 най-малки страна в света, Лихтенщайн се гордее и с други постижения… защото тук парадоксите изобилстват! Безспорно, това е най-индустриалната страна в Европа спрямо глава от населението. На всеки трима жители се пада една напълно автоматизирана телефонна централа (вероятно затова не стават грешки). Мощните електроцентрали покриват всички изисквания на модерната промишленост, както и на частните домакинства.

Княжеството разполага с десетки модерни промишлени предприятия, чиито изделия намират пазар в много страни по света.

През последните 25 години производството тук е  нараснало… 500 пъти! С производството си от 50 млн. зъбни протези годишно Лихтенщайн се нарежда на второ място в света в тази област.

Тук се изработват и най-модерната оптика, и прочути порцелан и керамика.

В княжеството съществуват над 1700 занаятчийски работилници, чиито изделия се ценят в целия свят. В Лихтенщайн се изготвят и уникални съоръжения за строителството. Една от водещите фирми в това отношение – Хилти, е лихтенщайнска и централата й се намира в княжеството. Тук има и модерна текстилна и дървопреработвателна индустрия, а продажбата на пощенски марки покрива 15% от държавния бюджет!

В същото време в добре развитото селско стопанство са заети само 3% от работоспособното население. То обаче не само задоволява местния пазар, а със значителните си излишъци от месо, млечни изделия, зърнени храни и плодове (да се чудиш при тази територия и алпийски терен къде ги отглеждат) подпомага активния износ на страната.

Стопанското развитие се дължи и на тясното сътрудничество на Лихтенщайн с Австрия, Германия и преди всичко с Швейцария.

Още от 1923 г. Лихтенщайн има митнически съюз с Берн. Оттогава княжеството е възприело швейцарския франк като официална валута и няма собствена, макар че днес може да пазарувате и с евро. Но не само валутата е това, което жителите на Лихтенщайн си поделят с Швейцария. Двете страни използват една и съща телефонна и пощенска система – швейцарската. Лихтенщайн няма гранични пунктове – влезете ли в Швейцария, сте и в Лихтенщайн. Затова, когато напускате княжеството по посока на Австрия, на границата се вее червен флаг с бял кръст, и служителите са от швейцарската гранична полиция. Между двете страни съществува общо икономическо пространство. Швейцарските дипломатически представителства се грижат и за интересите на Лихтенщайн в чужбина.

Княжеството обаче е независим партньор чрез редица двустранни и многостранни договори.

Член е на Европейската зона за свободна търговия – ЕФТА, от 1990 г. е член и на ООН, а от 1995 г. – на Европейското икономическо пространство.Онова, което обаче няма да ви кажат е, че макар Лихтенщайн да се числи към модерните промишлено развити страни, тук и до днес съществува малко своеобразно отношение към нежния пол. Лихтенщайн  последна в Европа призна избирателното право на жените. Конституцията от 1921 г. наистина съдържа постановката за равноправие на гражданите, независимо от пола, образованието и имуществото, но за противниците на женската еманципация това не означаваше, че могат да ги избират в кметствата или в парламента. В миналото този въпрос бил два пъти подложен на референдум, а резултатът – отрицателен. Освен обичайните доводи, че мястото на жените не е в управата, а в кухнята, противниците на женското равноправие подчертаваха, че най-малко 1/3 от мъжете в княжеството са женени за чужденки, а на тях в никакъв случай не им се полага да се бъркат във вътрешните работи на страната.

Вътрешна работа на страната са и ниските данъци,

което кара много от големите компании да изнасят капиталите си в малкото княжество. Финансовите инспектори от години се опитват да разберат как огромни суми от САЩ, Канада и Европа избягват облагането, като изведнъж се оказват в някоя от 13-те лихтенщайнски банки. Данъчният процент тук е с 10 пъти по-нисък, отколкото в другите страни. Това помага на петролни и строителни магнати да скрият капиталите си от облагане. В планинската държава няма никакви ограничения за вноса и износа на капитали. Всеки чужденец може спокойно да създаде собствена фирма, като за регистрирането й трябва да заплати 30 000 швейцарски франка. След формалната регистрация никой не проучва с какво всъщност се занимава новата фирма и с какви средства разполага. Затова не случайно тук са регистрирани 42 000 чуждестранни компании и броят им нараства с всеки месец. Законите на Лихтенщайн обаче изискват всички чуждестранни фирми да наемат адвокат от жителите на страната, който да извършва в местните банки всички необходими операции и да представя фирмата в местните учреждения.

Така Лихтенщайн привлича само богатите компании.

За тях услугата не струва скъпо, но поради факта, че цялото население на Лихтенщайн е 30 000 души и далеч не всички са адвокати, един професионалист обикновено обслужва над 100 чуждестранни фирми.

Обикновено дружествата се легитимират само с малка табелка. На някои къщи забелязах по няколко десетки такива табелки – фирмите имат само пощенска кутия и задължителната банкова сметка в местната банка. Самата дейност се извършва в други страни. А малкото княжество поради законните си ниски данъци получава огромни печалби от тях.

Табелките и къщите не се набиват на очи.

За да ги видите, трябва да тръгнете из центъра на Вадуц пеш. Някога тук е имало блато, което през 1930 г. е било пресушено, за да бъде построен града, който със своите 5000 души прилича повече на село. Заради малките си размери обаче всичко в него е малко, кукленско и красиво като в приказка. Всичко е потънало в зеленина и е заобиколено от внушителните Алпи. Центърът е образуван от двете улици Stadtle и Aulestrasse. Музеите, банките, сладкарниците, туристическият център, пощата, магазините за сувенири – всичко е разположено от двете им страни.

Всяка година в Лихтенщайн пристигат 23 пъти повече туристи от местното население,

въпреки че страната има славата на скучна дестинация, а и забележителностите й не са много. Вината й обаче, зъбните протези и пощенските й марки са нещата, които я отличават и я правят известна. Княжеството е прочуто с уникалните си серии от пощенски марки и затова има цял музей, посветен на тях. В него  са експонирани над 300 матрици за печатане на марки и редица документи, свързани с княжеската поща. Точно в края на града, опрял гръб в почти отвесния скат на хълма, на чийто връх се възправя замъкът на Ханс Адам ІІ, се намира и музеят, посветен на историята на Лихтенщайн. Тук склонът така застрашително е надвиснал над Вадуц и крехката постройка, сякаш всеки момент ще се срине и ще премаже малката столица.

Част от традицията е и удрянето на огромния държавен печат на Лихтенщайн в паспорта (за разлика от другите държави, където това е задължително на границата, тук за елипсовидния цветен печат с корона се заплаща).

Излизайки от Вадуц, туристът ще установи интересна подробност.

Поради липсата на място, едва ли някой на сериозно приема факта, че Лихтенщайн обхваща 11 селища. Населените места извън столицата са разположени едно до друго, без никакво разстояние помежду си. Докъде точно се простира едното село и откъде започва другото, би било непосилна задача, ако не бяха табелите. Къщите се нижат в непрестанна върволица покрай пътя, и тъй като раздалечеността между последната постройка от предното село и първата от следващото е точно толкова, колкото и отстоянието между сградите в самото село, на една табелка са изписани и двете имена – наименованието отдолу е пресечено от права червена линия, а отгоре е това на селището, в което навлизате. Редицата от миниатюрни къщи с малки фигурки на джуджета или други герои от приказки пред тях върви неспирно покрай шосето и според картата преминавате през няколко села, преди да стигнете границата с Австрия.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.