Да оцелееш като вегетарианец в България
Ще ти разкажем за хорските предразсъдъци и препятствията, които среща всеки с „различна“ диета у нас
„Айде пак марулоядящите се надигат“, мисли си средностатистическият, хапващ хамбургер по два пъти на ден софиянец. Нищо не надигаме, освен бяло знаме. Говоря от името на миролюбивите диплодоци, разбира се, а не от това на още по-хищните от месоядни, вегетарианци и вегани, които са се вживели прекалено много в ролята си на просветени гурута, чиято единствена цел в живота е да променят света, стартирайки с всички около себе си, и то рязко (и нерядко със сила). И вътрешна любов, разбира се. Няма как без нея. Ом.
Няма лошо по принцип, но да казваш на баба си „убиец“, докато ти сервира цвърчаща наденица за обяд, може би не е точно начинът да запознаеш някого с лайфстайл избора си.
От друга страна и нас ни третират особено. Ще ни се хората да не ни се подсмихват иронично, сякаш сме умствено ограничени или луди хипита или активисти, всеки път когато откажем парче от общата пица, защото има три вида месо вътре. И със сигурност ни е писнало от толкова забавните и оригинални шеги, с които хората „разчупват леда“ с нас от сорта на: „Растенията имат чувства също.“
Не е ли време за малко по-адекватна форма на общуване с „различните“, ако държите да ни етикетирате като такива. Така и така сме станали толерантни по много теми, да опитаме да сме толерантни и с чуждия избор, без да смятаме, че който и да било натрапва мнението си.
Виж няколко сцени от живота ни, които не спират да се повтарят, и ако си участвал в някоя от тях, моля те… не ни го причинявай отново. Вегетарианци, това е и за вас, за да направите справка с това, къде се прекрачва границата между свободния избор и вие самите влизате в ролята на агресор.
ВИЕ НЕПРЕКЪСНАТО НАТРАПВАТЕ ФАКТА, ЧЕ НЕ ЯДЕТЕ МЕСО
Истината е, че повечето вегетарианци не говорят непрекъснато за това, че са вегетарианци. Просто често е наистина нужно да се спомене все пак, защото не върви някак да започнем да се мръщим и бавно да обираме единствено маслинките в ястието, което сте ни приготвили, когато идваме на гости. А пък, ако трябваше да обърнем ролите, месоядните постоянно говорят за това, като непрекъснато публикуват снимки на обяда или вечерята си.
Ние не можем да пускаме от време на време нещо по темата, защото парадираме, но те могат да коментират непрекъснато вкусните кюфтета, които са изяли на обяд. Двоен стандарт anyone?
И не, не ни пречи, не ни се гади само от мисълта за пилешко бутче (все пак повечето от нас не са вегетарианци от деца) и доста добре понасяме мириса на месо (в повечето случаи), ако решите да си поръчате нещо, докато сме заедно в някое заведение. Просто нека не говорим за какъвто и да било тип пропаганда от наша страна, защото обратната пропаганда ние наричаме света, в който се налага да живеем всеки ден, тъй като разфасованите тела на животни ни гледат от десетки билборди, корици на книги и списания, реклами по телевизията и прочие.
А ПРОТЕИНЪТ? ОТКЪДЕ?
Как някой става експерт по темата за нутриентите, нужни на човешкия организъм? Просто му кажете, че сте вегетарианец или веган. Веднага се започват разпалени дискусии, като най-често се чуват думите „протеин“, „желязо“ и „витамин B12”. Искрено се надявам, че месоядните не смятат, че протеини има единствено в месото. „Е, да, има и на други места (без да са конкретни), но там не е достатъчно!“
Което отново е blind guess, защото повечето нямат представа от колко протеин се нуждае тялото ежедневно. Около 40 – 50 грама, преценете сами колко е трудно да се набавят и дали като цяло го правите от здравословни съображения. Ако пък не искаш да водиш безпочвен дебат с някого, понякога е хубаво просто да се насладиш на реакцията, като просто кажеш: „Не, аз не ям протеин“ или „Алергична съм към него“. Безценно е.
НИЕ СМЕ ХИЩНИЦИ, ИМАМЕ КУЧЕШКИ ЗЪБИ
Ъм… не? Водим се „всеядни“. Което също не подкрепя тезата, че задължително трябва да се храним с месо и че е „противоестествено“ да не го правим. Напротив – можем да не се храним с месо и всичко ще бъде наред. Можем да ядем всичко! А да можеш да ядеш всичко и да ядеш всичко са две различни неща.
А ако смяташ, че кучешките ти зъби са пригодени за месо, следващия път се опитай да разкъсаш суровата пържола, която си си взел за вечеря.
Като цяло тук опираме вече до причините, заради които някой е избрал да спре месото. Хубаво е и ти също да се поинтересуваш от това, защото, докато обясняваш надълго и нашироко за здравословните преимущества на месото, може всъщност да говориш с човек, който яде чипс всеки ден, но просто не яде месо. Такива са много. Състрадателност, здравословен начин на живот или минимална експлоатация и консуматорство са само няколко от причините за това някой да избере да бъде вегетарианец. Аргументите си (ако си решил да се караш с този човек на всяка цена, доказвайки правотата си) трябва да аранжираш спрямо личната му причина.
ПОНЕ РИБА?
Ако трябва да съм напълно честна, при мен имаше преход от ядене на месо към неядене на месо и имах няколко месеца, в които ядях риба. Което прави този въпрос до известна степен релевантен. Но тъй като се приемам за неособено пращяща от акъл, осъзнавам как да мислиш, че може да се яде един вид месо, а друг не, е, меко казано, тъпо (да не говорим за лицемерно). И, хора, „рибата не усеща болка“ не означава нищо. Това е твърдение датира от края на XVII век и е опровергавано милиарди пъти от науката. Колкото до това, че Христос е ял риба, това дори не искам да коментирам като аргумент. It’s wrong on so many levels.
ТИ ЗАТОВА СИ БЛЕД…
Доста често се случва човек да губи физическата си харизма правопропорционално на момента, в който споменава, че не похапва кебапчета на лягане и на ставане. Знам, че „бла-бла еволюция, бла естествен подбор, бла-бла“ ти е на езика, но теорията на Дарвин е свързана със survival of the fittest, което непрекъснато се интерпретира грешно като survival of the strongest.
Да се приспособяваш лесно няма нищо общо с това да си най-големият или най-силният. Идеята е да бъдеш гъвкав и да можеш да се адаптираш правилно в средата си.
И ако месото ти е пълно с химикали (без да споменавам чисто хуманната страна), мисля, че вегетарианците получават точка тук.
А това, колко месото те прави силен, е доста спорно. Но как, разбира се, че силата, виталността и мъжествеността, които дава консумацията на месо при един (да кажем) средностатистически американец, който тъпче бекон по цял ден и спортува, докато ходи до магазина, за да си го купи, със сигурност бие тази на ММА шампиона Мак Данциг и превъзхожда в пъти тази на кекавия Майк Тайсън.
В България (и на Балканите като цяло) върлува една първобитна идея, че не си „истински мъж“, ако не ядеш месо. Ловуването също е изключително мъжко занимание. Да стоиш и да дебнеш като мишка невинно животно и да го цепнеш между очите е едно от най-достолепните и благородни неща, които можеш да направиш. Факт.
АКО СИ НА САМОТЕН ОСТРОВ И НЯМА ДРУГА ХРАНА?
Месоядните, които са си навили на пръста да „разобличат“ глупостта и дисфункционалността на моралните норми на вегетарианците и веганите, обичат да създават различни хипотетични ситуации, в които ние ще се огънем. Да, разбира се, че на самотен остров ще ям месо. Ако няма месо, на самотен остров ще ям и пясък, но не виждам каква е връзката на това с каквото и да било? Не ям месо, защото имам по-добри (и несвързани с убийство на хиляди животни) опции, а не защото ще повърна, ако го вкуся (въпреки че ми стана любопитно наскоро и мирисът ми беше особено неприятен, а не съм човек, който си пада по превземките).
СЕРИОЗНО ЛИ НЕ ЯДЕШ МЕСО? НО ТО Е ТОЛКОВА ВКУСНО…
Мм, не, не е. Вкусно е: а) след обработка, б) с много подправки и в) в комбинация с нещо друго. Тоест вкусно е не месото, а растителните му добавки. Just saying. “Но консистенцията, консистенцията!“, замахват веднага с пръст. Не го разбирам като аргумент и това по някакъв начин, така че избягвам коментар.
ХОРАТА ВИНАГИ СА ЯЛИ МЕСО, ТРАДИЦИЯ Е
В определени периоди в миналото е било традиция и „нормално“ хората да си имат роби, жените да бъдат третирани като вещи и затворници да бъдат публично екзекутирани пред големи тълпи хора, сред които и деца. Това със сигурност не са практики, които някой от нас иска да върне, въпреки че подобни проблеми все още съществуват в някои части на света. Всичко отнема време за съжаление, промяната се случва бавно, но бъдещето е тук дори и сега. Разработва се лабораторно и чисто месо, което с удоволствие бих си купила, ако излезе в търговската мрежа в близките години.
О, и да, почти забравих – Хитлер е бил вегетарианец! Ако се бях сетила за този аргумент по-рано, нямаше да пиша цялата тази статия. Тук ме хванахте на тясно вече. Безспорен факт – всички вегетарианци са нацисти.
Като цяло изборът винаги е твой. Може да си мислиш: „Дали ще ям, или няма да ям месо, е без значение. Няма да промени нищо.“ Но си спомни какво е казал Ганди:
Everything you do in life will be insignificant, but it’s very important that you do it.
Макар абзаците да съдържат ирония и на места звучат пасивно-агресивни, истината е, че аз, както и повечето вегетарианци и вегани, които познавам, зачитаме избора на всеки. Просто държим изборът да е информиран и преценката да е адекватна. И молим за отношение, лишено от предразсъдъци, повечето от нас наистина не са претенциозни health-маниаци, които искат да крещят с мегафон в лицето ти.
Нека стоим от двете страни на оградата и въпреки това да останем в добри отношения. И подай картофките там!
редакторите
