Непознатият Гибралтар

За маймуните, Гибралтарската скала и единственото по рода си летище в Европа

Едва ли е широко известен факт, но днес се отбелязва националният празник на Гибралтар.

Сигурно точно в този момент, докато четеш тези приказни редове, по улиците там се поздравяват с „Гибралтарец да се наричам първа радост е за мене!“ или по-вероятно с някой стих, дело на Габриел Морено, Джордано Дуранте, Трино Крус – трима от най-бележитите гибралтарски автори. Истината е, че аз винаги съм изпитвал афинитет към мистериозния и тежък нюанс в името Гибралтар, което впрочем идва от от арабската фраза Джебел ал-Тарик (Jabal Tāriq), което означава „Планината на Тарик“. Кръстено е на умаядския пълководец Тарик ибн Зияд, който през 711 г. акостира на Скалата и започва мюсюлманското завладяване на Пиренейския полуостров.

Гибралтар е едно от най-необичайните места в света.

Всичко странно там започва още с пистата на международното летище, която пресича главния булевард на града „Уинстън Чърчил“. Звучи невероятно наистина, но всеки път, когато самолет излита или каца, трафикът на автомобили и пешеходци се спира с бариери, точно както на жп прелез. Това е единственото подобно летище в Европа.

Друго, с което Гибралтар е уникален, са дивите маймуни. На Гибралтарската скала живеят около 300 берберски макака. Те са единствените диви примати на европейския континент. Според местна легенда, датираща от времето на британското управление (официално от 1713 г.), „докато на Скалата има маймуни, Гибралтар ще остане британски“. Местните толкова вярват в това, че по време на Втората световна война

Уинстън Чърчил лично нарежда да се внесат допълнително маймуни от Северна Африка,

тъй като популацията им тогава намаляла драстично. Към днешна дата статутът на страната е на Британска отвъдморска територия. Проведени са два големи референдума (през 1967 г. и 2002 г.), на които жителите на Гибралтар трябвало да избират дали искат да преминат към Испания, или да споделят суверенитет. Резултатите са смазващи – над 98% от местните жители гласуват твърдо за оставане под британска корона. Те се чувстват горди гибралтарци с британско самосъзнание.

Бърза корекция в движение. Днес в Гибралтар се поздравяват с „Гибралтарец с британско самосъзнание да се наричам първа радост е за мен!“. Шегата настрана, именно на 10 септември 1967 г. е проведен първият референдума за суверенитета на Гибралтар. Жителите на Гибралтар говорят официално английски, но помежду си използват уникален местен език, наречен янито. Интересно ми е с какво се препитават по кол центровете в чужбина, ако знаят само янито.

В античността Гибралтарската скала е била известна като единия от двата Стълба на Херкулес

(другият е планината Джебел Муса в Мароко). За древните гърци и римляни това място е било краят на познатия свят. Оттук идва и известният латински израз Non plus ultra („Нищо по-нататък“ / „Няма нищо отвъд“).

През годините Гибралтар е служил за вдъхновение и на други автори освен мен. В последните години Ник Кейв стана популярен на широката аудитория с песента си към сериала Peaky Blinders, която аз самият съм присвоил за мелодия на телефона си, но в парчето му от 2003 г. Rock of Gibraltar заедно с The Bad Seeds Гибралтарската скала е метафора за вечната, непоклатима и неразрушима любов към една жена.

Друг велик рокаджия, Джон Ленън, се жени там за своята любима Йоко Оно

на 20 март 1969 г. Двамата избират именно Гибралтар за своята сватба, за да избягат от медийното внимание и са имали проблеми с документите в други страни. Така решават да отлетят до Скалата, където сключват брак в рамките на бърза 10-минутна церемония в британската служба. „Одисей“ на Джеймс Джойс завършва именно с мисли за Гибралтар.

Децата на 90-те сигурно ще се радват да чуят следната история. Звучи още по-невероятно, но в Гибралтар е трябвало да бъде истинският „Неандертал“. Първият открит череп на неандерталец в историята е намерен в Гибралтар през далечната 1848 година.

Местните обаче не осъзнават историческата му стойност и го прибират в архив.

Осем години по-късно подобни останки са намерени в долината Неандертал в Германия и тъй като германските учени веднага ги описват, видът получава това име. Ако гибралтарците бяха по-бързи, днес вероятно щяхме да ги наричаме „гибралтарци“ и никой нямаше да е чувал за неандертал. Цялата концепция на детското Кро щеше да се загуби и ние никога нямаше да видим крайния му вариант. Както сами се убедихте, ако САЩ е страната на неограничените възможности, то Гибралтар е страната с ограничена територия и неограничени любопитни истории.

Август е септември: къде отиваме на море този месец?

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.