Нещата от живота

...или приноса на комерсиалния свят към празника

Малко празници са по-шантави от Великден.

Той е смесица от духове, ангели, гигантски зайци, боядисани яйца, езически ритуали и християнски такива, тръгнали от едно известно непорочно зачатие. Ако някога извънземните акостират на нашата планета, ще ни бъде много трудно да им обясним за какво иде реч. Именно и за това си имам един любим цитат още от от тийнеджърските години: „Съществуването на извънземен интелект се доказва от факта, че все още не е установил контакт с нас!“. Но това е друга тема…

Та за Великден. На практика, това си е класическа история за духове.

След като Човекът (ясно за кого говорим, главната буква е сериозна подсказка) бива брутално убит, тялото му изчезва от гроба. След като група жени се приближават към гробницата му, в която той бива положен, двама ангели се появили и им казали, че той бил възкръснал от мъртвите. По-късно Човекът се поява на една от жените, за да я помоли да каже на приятелите му, че е добре. Същата вечер той се появява още веднъж в къщата на свой приятел по време на вечеря. Показва раните си на всички на масата и казва, че всичко ще бъде наред от тук насетне. В наши дни подобна история би била приета по-скоро като странен сценарий за хорър филм или поне като такава, достойна за екранизация от Аранофски.

Оттогава до ден-днешен обаче в цялата картинка някак си са замесени и гигантски зайци, боядисани яйца и купища шоколад.

Как въобще се е стигнало дотук, е въпросът?

Какво знаем със сигурност. Великден е християнски празник, който чества Възкресението на Иисус от Назарет. Този празник има обаче и езически корени. (Whatta a surprise!) Великден (Easter) всъщност идва от името на тевтонска богиня на пролетта – Остара. Още от древни времена хората пирували в нейна чест, а празненствата се провеждали през април, разбира се.

Объркването от смесването на езическа богиня и християнска икона явно не ни е било достатъчно,

та в картинката се намесват зайци и боядисани яйца, които издигат празника до нови висоти на смахнатост. Някои хора, откровени буквалисти явно, смятат, че зайците са намесени заради разплодителния им период по време на пролетния сезон. В миналото хората грешно са смятали зайците за хермафродити, които притежавали и мъжки, и женски репродуктивни органи, което осъществявало магията на „непорочното зачатие“. Обличането на тези зайци в дрехи и правенето им 1.80 м високи е пък друг интересен обрат.

Трудно е да се проследи първата поява на великденския заек, но вярванията са, че легендата за него е пренесена с имигранската вълна на немски протестанти в САЩ през XVIIIвек. На децата се разказвали приказки за гиганта Osterhase, който поглеждал децата и казвал дали детето е било послушно през годината. Децата тогава често криели моркови по поляната за великденския заек, от там се смята, че се заражда и традицията да се крият боядисани яйца в тревата на Великден. 

Останалата част от празника може да бъде отдадена на комерсиалния свят, в който живеем. 

Снимките на великденски заек стават част от културата чак през 1950 г., но откровено казано, спокойно можеше да се разминем с нея…

Но пък тогава може би нямаше да го има и Бъгс Бъни? 

Това, което се случва в книгите е по-важно от това, което се случва в интернет

Какво вещае хороскопът ти за дните около Великден

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв