The Local: Михаил Стоянов

Виж кои са трите предмета, които са винаги с него и кога можеш да гледаш на живо най- новия му спектакъл в Sofia Live Club

Снимки: Иван Коловос

Поне веднъж си гледал видео на Мишо

от профила му в Instagram mishozavinagi, където със своето характерно чувство за хумор той умее да превръща и най-обикновената ситуация в жесток скеч. Ако не си, веднага наваксай! Това варненско момче попилява от смях както в интернет, така и в разказите си за Пощенска кутия за приказки, където му предстои и самостоятелен спектакъл на 5 юни в Sofia Live Club от 20 часа и ако не искаш да изпуснеш гарантирано забавление, можеш да си вземеш билети тук. Миналата година издаде книгата си „Машина за пуканки“, от която почти не останаха бройки и едно е ясно – Мишо може да е актьор по професия, но нито писането ще го остави на мира, нито обратното. Разкриваме ти кои са трите неща, които винаги са с него.

Лист и химикалка

Винаги, винаги си нося! Много често ми идва идея, докато вървя, и ако я забравя, искам да се хвърля отнякъде. Затова трябва да си я запиша. Не съм някакъв пуритан, който признава само old school писането на хартия. Напротив – пиша навсякъде, където е възможно – телефон, таблет, лаптоп, листче, тетрадка.

Понякога си записвам само кодова дума,

когато съм например в метрото и не мога да пиша фейлетони, защото има раница в лицето ми. И по думата се сещам. У нас има безброй хвърчащи листчета. Пазя си всички от години – имам във Варна, имам и тук, има и такива, които са изгубени. Затварям ги в тетрадки. Имам и много скъпи дневници, които са толкова скъпи, че ме е страх да не напиша някоя глупост в тях. С листчетата няма напрежение.

Телефон

Харесва ми или не, не мога без него. Той е новият портфейл, защото портфейлът ми е в телефона буквално. Мога да звънна на майка ми, тя може да ми звънне, тъй като много обича да се тревожи за мен. С него записвам видеа, докато вървя,

хрумват ми неща, които ми се струват смешни

и ги споделям. Обичам да снимам моменти, които съм забелязал навън, записвам си много идеи и на него. Веднъж отидох да играя мач и не си взех телефона – беше много странно усещане.

Лукчета

Лукчето ми е важно, защото съм пушач. Другото е, че въздухът в София е толкова гаден и не искам да съм болен, не обичам да съм болен. Лукчето е много хубаво нещо, което от малък ползвам. Винаги си нося по няколко и предлагам на този, който е с мен, не като намек, че има нужда заради дъха, а защото е яко. Просто ти смазва живота.

The Local: Су от „Знам Какво Ям“

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.