Хората сме като бели листа, върху които пише всеки, който влиза в живота ни

Обичам това, че толкова много неща ти се случват с мен за първи път и е толкова истинско. Никога няма да забравя тези думи, които чух преди няколко години от един много важен мъж в моя живот. Беше по-голям от мен и си мисля, че беше първият, когото наистина обичах.

Тогава не бях сигурна, че го разбирам. Сега съм сигурна, че не го бях разбрала правилно, защото го приемах по-скоро като недостатък, без да си дам сметка колко хубаво същност е това. Поне за него беше.

С времето все по-малко неща ни се случват за първи път.

И още по-малко ни вълнуват с чистата и неподправена емоция на първия път. Наричаме го опит и го мерим в години, докато отпечатъкът на времето трупа върху нас разноцветни пластове живот. Неизбежно е. Това и ни учи, и ни пречи. В началото хората сме като бели листа, върху които може да се напише дори най-красивата приказка. После всичко и най-вече всеки, когото срещаме, се подписва и по нас остава все по-малко празно място. Все някога листът се препълва и новодошлите започват да пишат отгоре. Само че знаете – ако ще пишеш върху вече написан лист, е необходимо да задраскаш нещо друго, след това да натискаш и да пишеш с по-големи букви от предишните. И все пак никога не е същото.

Виж повече: Свикнах да те има

За щастие в средата на 20-те си мисля, че все още имам за запълване място, на което малките букви ще са ми достатъчни. И все още търся нещата и емоциите, които ми се случват за първи път. И хора, които заслужават да ми ги дадат.

Мисля, че тази възраст е нещо като златната среда. Достатъчно много неща вече си преживял, за да ти помогнат да преживееш още много по-различни за първи път. Най-хубавото време за нови начала. За още изненади, за още очаквания, зад които все още не знаеш какво стои. Време за неизвестни и непозната тръпка.
Вярно, никога повече няма да се влюбиш за първи път, никога повече за първи път няма да ти разбият сърцето, после за първи път да го излекуваш и да разбереш, че животът продължава. Че след това идва друг и си мислиш, че няма да е като с предишния. И да се увериш, че наистина не е. Понякога е по-хубаво. Никога повече няма съвсем съзнателно да разбиеш за първи път нечие сърце и да си легнеш с тази мисъл. И никога повече няма да се изненадаш от това, че хора, които не са от семейството, могат да станат дори по-важни. Никога повече няма да тръгнеш за първи път на дълъг път заради някого и никога повече за първи път няма да мразиш пътя, когато той те разделя от него.

Никога повече няма да разбереш за първи път какво е да си целият свят за някого.

Вероятно и с мъжете е така, но поне със сигурност мога да кажа, че момичетата помнят онзи, с когото са преживели много неща за първи път. И тук далече не говоря за баналните. Помнят първия, който им е подарил роза, после 101 рози, който им е направил палачинки, който ги е видял да плачат, с когото са осъмнали на плажа, с когото са обиколили толкова прекрасни селца и който им е написал първия стих.

Виж повече: Най-голямото пиянство в живота ми си ти

Жените обичат този, който им носи нещо ново, а мъжете обичат да са първият път за една жена.

Същият човек, за когото споменах в началото, все ми казваше, че всеки първи път на друг човек с теб го прави повече твой. Всичко, което ти се случва за първи път с някого, сякаш те моделира като пластилин, теб и представата за същото това изживяване. Нещо като много по-широк вариант на това, че обичат девствениците, понеже там няма място за критики. Почти същото е с толкова други неща, докато още ни е мек цинизмът и са ни големи надеждите. Защото има момент, в който хората сякаш се изхабяват. Когато си преживял много, понякога е трудно да се впечатлиш, разтърсиш или развълнуваш. И ако един мъж това го прави по-стабилен, жените често ги прави по-студени. Може би затова възрастовите разлики във връзките се приемат по-добре, ако са в полза на мъжа. Като изключим всички чисто биологични причини, могат да се намерят и много други.

Хубавото е, че на колкото и години да си, каквото и да ти се е случило, винаги има още прекрасни неща да преживееш за първи път. Затова не спирам да ги търся. Да ходя на места, на които не съм била. Да опитвам неща, които никога не съм. Да кажа неща, които никога не съм мислила, че ще изрека. Да ги усещам и да се радвам на този момент. И не спирам да търся хора, с които ще е като за първи път. Дори да не е.

Още нещо за новото начало.

Търсиш още вдъхновение? Последвай ни в Instagram

Абонирай се за youtube канала ни и очаквай още много изненади!