Катрин Деньов разкрива себе си в нова мемоарна книга
Легендарната актриса пише откровено за своите големи любови и роли, а в книгата откриваме тайни несподеляни до сега
Тя е русокосата, невинна Жьонвиев от магазинчето
за чадъри във френския мюзикъл „Шербургските чадъри“ (1964). Режисьорът Жак Деми ѝ отваря вратите към славата с тази роля. Всъщност той я вижда случайно преди кастинга и пожелава именно тя да бъде неговата главна героиня. С филма „Дневна красавица“ (1967) Луис Бунюел я превръща в един от секссимволите на епохата. Пресата я нарича „кубче лед в чаша уиски“ заради нейната хладна, но магнетична красота. Със своята аристократична осанка и с таланта си Катрин Деньов постепенно ще заеме позицията на кралицата на френското кино с незабравими роли във филми като „Тристана“, „Танцьорка в мрака“, „Индокитай“.
Противно на своята холивудска колежка Елизабет Тейлър, която признава само онази любов, скрепена с брак (и затова се омъжва 8 пъти), Катрин Деньов смята, че „най-добрият начин да запазиш любовта на мъжа е да не се омъжваш за него“. Вярна на своето убеждение, актрисата се омъжва само веднъж през 60-те години за фотографа Дейвид Бейли. Това се случва, след като вече е изживяла бурна любов с режисьора Роже Вадим – същия, който заснема Бриджит Бардо в „И Бог създаде жената“ и се жени за Бардо. През 1971, официално омъжена, Деньов среща Марчело Мастрояни, от когото ражда дъщеря. Следва 10-годишна бурна връзка с Жерар Депардийо, а после актрисата се обвързва с Пиер Лескюр – могъщия директор на телевизионния канал Canal+.
Днес Катрин Деньов е една от живите легенди на Седмото изкуство,
а мемоарната ѝ книга „Самата аз“ (изд. „Кръг“) вече е достъпна и за българските читатели. В нея Деньов разкрива най-съкровените си мисли, записвани в дневници в онези паузи между безкрайните снимачни часове. Това не са първите мемоари на френската легенда, излезли у нас. Преди години на българския книжен пазар се появи заглавието „Моята неустоима красота“. В „Самата аз“ Деньов споделя своите записвани спомени по време филмови снимки, като сред тях е и споменът за снимания у нас „Изток-Запад“ – 90-те години в България през погледа на Деньов.
В края на книгата е публикувано и пространно интервю на актрисата
пред френския журналист, режисьор, сценарист и кинокритик Паскал Боницер. В него тя споделя за своите емоционални преживявания и за сложните си взаимоотношения по време на снимачния процес на най-великите заглавия от нейната филмография. Разбираме, че Деньов се е чувствала почти експлоатирана, докато е снимала еротичния филм „Дневна красавица“. Ето част от размишленията на актрисата: „Писаното слово наистина е гравирано върху хартията като върху мрамор. Можеш да съжаляваш за него, можеш да го отричаш, можеш да кажеш, че е било отпечатано без твое съгласие, можеш да твърдиш, че думите ти са били изопачени, но когато е написано, то вече е написано. Отпечатаното има стойността на окончателна истина. И тази стойност на истина трае отвъд всичко, което можем да си представим.“
5 от най-добрите роли на Катрин Деньов
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
