До последен дъх – Годар!
Отиде си повелителят на La Nouvelle Vague Годар – непримирим до последния кадър
Преди часове в. Liberation съобщи – на 91-вата година от живота си си отиде френският режисьор Жан-Люк Годар.
Съобщиха го телевизиите, вестниците, парижаните, улиците на Ница, есенните листа край Сена. Съобщи го киното, историята, актьорите.
Отиде си Годар!
И макар за мнозина той да беше нахален, прекален, радикален, иновативен, крайно ляв, политичен, целият свят притихна, защото Годар беше пионер. Пръв диригент на превърналата се впоследствие легендарна Нова вълна във френското кино. Годар, който не се интересуваше от конвенции и отличия. Той непримиримо сне досегашните граници в киното и откри цяла една нова ера. Годар се вряза в раните на обществото на Франция от 60-те до днес и това врязване роди La Nouvelle Vague. Годар въздигна, създаде, сложи началото на това филмовото движение, което направи революция в киното в края на 50-те и 60-те години на миналия век. Както самият той казваше: „Фотографията е истината. Киното е истината 24 пъти в секунда!“ и още – „Изкуството ни привлича с това, че разбулва най-съкровената ни същност“.
Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 г. Израства по парижките улици и ъгълчета, а първия си филм заснема през 1954 г. след пътувания с баща си из Северна и Южна Америка. През 1949 г. учи етнология в Сорбоната, Париж. Там се запознава с Франсоа Трюфо, Жак Ривет и Ерик Ромер. След 1954 г. участва по различни начини в заснемането на повечето от филмите на Трюфо и пише статии за Cahiers du Cinéma. През 1950 г. създава станалия известен Gazette de cinéma, от който публикува пет броя между май и ноември същата година.
Годар е един от лидерите на Новата вълна във френското кино, заснел е общо над сто филма,
а култовият му и първи пълнометражен „До последен дъх“ (1960), заснет по сценарий на Франсоа Трюфо и вдъхновен от действителни събития, се превръща в емблематичен за движението. Знаменитият кинокритик и лауреат на наградата „Пулицър“ Роджър Ебърт дори определя „До последен дъх“ като най-добрия дебют в историята на киното от времената на „Гражданинът Кейн“ на Орсън Уелс. Филмът ражда и звездата на младия 26-годишен Жан-Пол Белмондо. „Малкият войник“, „Жената си е жена“, „Да живееш живота си“, „Презрението“, „Алфавил“, „Лудият Пиеро“, „Китайката“ и др. са само малка част от знаковите му филми. През последните години кариерата на Годар претърпя възраждане с филми като Film Socialisme и „Сбогом на езика“.
През целия си творчески път Годар създава невиждани образи, въвежда революционно използване на камерата, открива звезди, променя и прекроява. Той хулиганства в киното по всички възможни начини, за да създаде новото, релевантно четене на времето, което е сега и което предстои.
Критиците казват „Годар убива изкуството!“, феновете наричат работата му всичко, което трябва да се прави в киното оттук насетне.
Годар, френската Нова вълна и масовите студентски протести през 1968 г. бяха видимият израз във време, което определено се нуждаеше от този вятър на промените. Знаем, че не беше по вкуса на всеки, но изкуството никога не е. Ако ви провокира, си е свършило работата. Почивай в мир, Жан-Люк Годар. Au revoir, pardonne!
За още кино – виж България печели „Златна палма“ в Кан, статуетката обаче никога не стига у нас
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
