България печели „Златна палма“ в Кан, статуетката обаче никога не стига у нас

Единственият български филм, печелил престижната статуетка в Кан, остава без нея. Защо – разказваме нататък

0 коментара Сподели:

Фестивалът в Кан е магия. Той е празник на живота, сладък парад на суетата, киното, ексцентричността, известните, богатите, недостижимите. Самият фестивал е история, филмите, актьорите и режисьорите, които се изкачват по червения килим на огромните стъпала на фестивалния дворец, само допълват картинката на митологичното събитие. Под жаркото слънце на Южна Франция, по прочутия крайбрежен Boulevard de la Croisette в Кан са вървели имена като Фелини, Висконти, Бертолучи, Роселини, Виторио де Сика, Орсън Уелс, Антониони, Копола и кой ли още не. Тук са изгрявали звездите на Изабела Аджани, Клаудия Кардинале, Грейс Кели, Бриджит Бардо, Жана Моро и още и още.

Тази година е специална за Кан, защото събитието чества своята 75-годишнина.

Филмовият фестивал ще се проведе от 17 до 28 май 2022 г., а ние нямаме търпение да му се насладим. По този повод ти припомняме фамозната история за единствения български филм в родната ни киноистория, който печели жадуваната „Златна палма“ за късометражно кино, но статуетката така и не стига до България. Причините са много и нито една от тях… няма общо с киното.

Нашата си „Женитба“ или бижуто на Слав Бакалов и Румен Петков

През 1984 г. родната Кинематография възлага на страхотните ни Слав Бакалов (художник, скулптор, писател, режисьор на театрални пиеси и сценарист на анимационни филми в Студия за анимационни филми – „София“) и Румен Петков (аниматор, режисьор, създател на първия български говорещ анимационен филм „Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко“ и комиксите в сп. „Дъга“) да създадат късометражен анимационен филм за международни фестивали. От Кинематографията им казват да не се притесняват и да не пестят средства и усилия, защото ограничения в бюджета няма.

Филмът се изпраща за оцветяване в Япония, за да е създаден по най-модерни за времето си технологии. След усилена работа произведението на Румен и Слав е готово.

Те кръщават филма си „Женитба“ и го предават на Кинематографията. Естествено, за годините на късния соц у нас филмът минава различни комисии и проверки и първоначално съдържанието му е оценено като добро. Ето защо той се изпраща в Кан за фестивалната програма. По-късно обаче се разразява буря и БКП категорично оценява филма като осмиващ българския трудов човек, плюс това в него има фолклорни и религиозни елементи, както и прекалено много „натура“, което го прави недопустим според порядките на комунистическите ценности и идеология. Румен и Слав получават смешни хонорари за работата си, което публично трябва да им говори, че партията не е харесала филма. Другаде обаче не само го харесват, но го обявяват за велик.

„Критериите на Кан не са нашите критерии!“

Когато през 1985 г., на 38-ият кинофестивал в Кан, който се провежда от 8 до 20 май, неочаквано за всички анимационният филм на Слав Бакалов и Румен Петков „Женитба“ получава най-голямото отличие в историята на българското кино – „Златна палма“, генералният директор на Българска кинематография Никола Ненов коментира снизходително така – „Критериите на Кан не са нашите критерии!“. Тази реплика остава в историята като един от най-ярките примери как политическата номенклатура може да съсипе и тотално да обезцени едно от най-големите ни културни постижения за XX в.

Когато се разбира, че ще печелим статуетката в Кан, все пак е изпратена делегация – тя естествено не включва двамата низвергнати създатели на филма,

а е начело с Орлин Филипов, син на Гриша Филипов и любимец на Тодор Живков. Нашата делегация гордо седи пред българския яркочервен щанд на фестивала, черпи всички посетители с коняк „Плиска“ и чака следобеда, когато ще може да се разходи из красивите булеварди и хотели и да завърши вечерта с анасонови френски напитки в ръка. Когато ни връчват статуетката, делегацията ни отдавна си е тръгнала от фестивала, за да направи шопинг в Париж, а „Златната палма“ взема случаен чиновник от българското консулство, който ни спасява от този тежък срам.

Статуетката така и не стига до България, а гениалните ни творци Слав Бакалов и Румен Петков не получават абсолютно никакво признание. Те дори случайно научават за наградата, защото никой не ги уведомява. Чак след демократичните промени у нас постижението им става известно, но вече късно. „Женитба“ потъва в забвение, малко от останалата ни кино чест преди 1989 г. – също.

За още БГ кино – виж 5 от най-обичаните български филми на всички времена

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Сподели:
Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *