За моментите, когато нищо друго няма значение, освен че си ОК

Празниците може и да са време за веселие, сбъдване на съкровени мечти и случване на чудеса, но за жалост са и времето, когато лошотията най-лесно си пробива път. И като неписано правило точно в най-радостните дни се случва нещо, което те изкарва извън строя и проваля празниците. Разболяваш се, когато дълго чакана покана за среща най-сетне е отправена, някой търсач на силни усещания минава край теб с бързата си кола и те прави вир вода, а тъкмо си купил подаръците и те вече не стават за нищо освен за боклука. Някой умира точно преди Христос да се роди, и помрачава празничната атмосфера, друг ти казва, че всичко между вас е приключило или, или… Безброй други сценарии с един и същ лош край. По празниците непременно чуваме по новините за натровени от храна и най-вече алкохол, за избухнали пиратки, оставили без пръсти десетки деца. Сякаш лошото винаги се случва, когато сме си помислили, че най-сетне можем да отдъхнем от всичко и да се насладим на спокойствието на празниците.

Когато и на мен ми се случи да се чувствам толкова зле, че да се надявам само да преживея нощта, тогава се замислих сериозно над малките неща, които правят живота ни по-добър, и как всичко зависи от случайността.

В такива моменти, когато не знаеш дали ще видиш лицата на любимите си хора, или ще можеш отново да трепериш от студ, да се радваш на свежия планински въздух, да ядеш шоколад и да тичаш по морския пясък, тогава благодариш, че просто си жив. Защото едно най-елементарно задавяне с вода е способно да отнеме живота ти, една проста настинка – да прерасне в пневмония и да повехнеш още преди да си разцъфтял. Дори не осъзнаваме колко сме преходни, докато нещо подобно не ни разтърси. И понеже са празници, осъзнаването идва още по-мълниеносно. И си щастлив само да гледаш красотата на света и си доволен просто да бъдеш част от него. За щастие сутринта ме посрещна с меки бели облачета, между които се процеждаха слънчевите лъчи и сякаш Бог слизаше по тях. Сетивата ми се бяха изострили, чувах по-добре, всичко около мен ми се струваше красиво, сякаш се бях родила за нов живот. И тогава благодарих, че съм тук и мога да усещам.

Умението да благодариш може би е най-ценното качество, което притежаваш. На много хора трудно се откъсва от устата това малко парченце от словото, създадено, за да сближава хората. Питам се защо е непосилно да благодарим, когато са ни направили услуга или просто са били любезни с нас в автобуса? И когато сме на път да изгубим даденото ни свише, започваме да осъзнаваме голямата сила на думите. Спомням си как една моя среща завърши с "благодаря" и промени живота ми. Тази дума беше събрала всички усещания, изпитани от двама ни в онзи ден. Тя съдържаше едновременно цялото щастие от споделеността, недоумение, че такива неща са възможни и се случват наистина, както и благодарност, че се е случило точно на нас.

Да благодариш значи много повече, отколкото можеш да предположиш. Благодарността ни прави по-човечни, сближава душите ни както никоя друга дума, благодарността опрощава грешките и обидите, които сме изрекли, благодарността ни кара да се усмихваме, когато вече не можем да го правим или нямаме причина за това. Когато майките ни благодарят, разбираме колко сме ценни за тях. Когато приятелите ни благодарят, всъщност ни казват, че всичко, което сме преживели заедно, си е струвало. Когато влюбените в нас ни благодарят, те предават частица от любовта си на цялата Вселена, защото положителните думи изпращат положителни вибрации и въздухът около нас се хармонизира.

Когато благодариш, че си жив, ти благодариш за всичко, което ти е дадено и което не ти е, приемаш себе си и съдбата си такива, каквито са, и поглеждаш с надежда към бъдещето.

А то е прекрасно, защото си тук – на земята, и имаш възможността да направиш от него каквото поискаш.

Да благодариш значи просто да обичаш. Днес благодари ли, че си жив?

Ето ги и нещата, които изпитваме сами и с които трябва да се справяме по един или друг начин.