„Кърт Вонегът: Неподвластен на времето“ и мислите след финалните надписи

Така е то...

0 коментара Сподели:
vonnegut

кадри: IMDb

Вчера, 7 април, в 7 часа вечерта влязох в киносалон, в който след минути щеше да започне седмото издание на Master Of Art.

Началото на фестивала даде филм за Кърт Вонегът, който очаквах да ме разочарова, защото нали знаете как за любимите ни хора никога нищо казано или направено не е достатъчно добро. Седем обаче винаги е било хубаво число за мен, а тези трите така се увъртяха, че на излизане тялото ми беше в онова състояние, което не разбираш на момента, но след като отмине, осъзнаваш, че не е било съвсем в настоящето.

„Кърт Вонегът: Неподвластен на времето“ е прекрасен филм.

С други думи – получи се невероятна симбиоза от малко сълзи, много смях и едно ясно прозрение за собственото ми съзнание.

Мисля като 80-годишен дядо, и то не кой да е, а самия Кърт Вонегът.

Не, не, нямам претенциите да имам мъдростта на Вонегът, не ме разбирайте погрешно. Просто често ми се случва да приемам света около себе си по начин, който сякаш е заимстван несъзнателно от него. И това осъзнаване ме навежда на мисълта, че не съм сама, защото в този киносалон имаше още десетки хора, които се смееха, когато и аз се смеех, ахваха, когато несъзнателно поемах остро въздух, и дори съм сигурна, че не само аз изтрих бузите си в един даден момент.

Това, което ми направи най-голямо впечатление, докато пред очите ми се сменяха кадри от живота на един от най-влиятелните писатели на миналия век, а и в моя живот, беше гръмкият смях на този къдрав мъж.

Смях, който е продукт на 70 години Pall Mall и толкова трагедия, отразила се в очите му, че се превръща в единствената логична реакция на света. Така е то.

Филмът „Кърт Вонегът: Неподвластен на времето“ е едно от най-хубавите произведения, с които съм се сблъсквала скоро. Представлява съвсем непретенциозен разказ за живота на този така любопитен персонаж. Режисьорът на лентата Робърт Уейд се превръща от 23-годишен почитател на творчеството на Вонегът в негов близък приятел, защото един ден събира кураж да се свърже с писателя и да му предложи идеята за документален филм. Уейд не прави просто филм, той отдава почит към човек, с когото работи няколко десетилетия. И може би точно толкова са нужни да сглобиш 2 часа финален материал, който да не остави разочаровани лица по редовете на залата.

Снимките започват през 1988 и приятелството, което Уейд и Вонегът формират през годините, е показано във филма. Пред очите ни се разгръщат кадри от детството му, когато русите му къдрици танцуват сред други деца, примесени с преживяванията му на военнопленик във Втората световна война, Дрезден и ужаса на бомбардировките. Запознаваме се със семейството му, работата му в Дженерал Електрик и Сааб, художествените му изяви, трудностите, с които се сблъсква, и обрата, който носи големият му пробив – „Кланица 5“, излязла през 1969 г.

Нещо, което винаги съм се питала, е как преживяваш ужаса на войната и пишеш с толкова лек и духовит хумор?

Оказва се, отговорът се крие във въпроса. И тази нагласа, която ми се струва така недостижима, ме кара да се замисля за хода на собствения си живот. Утвърдих мнението си по няколко въпроса: Вонегът си заслужава всички нощи, в които съм чела под завивките; войната е безкрайно гадно нещо; писателите са от друга планета (кой знае, може би името ѝ е Тралфамадор); да имаш с кого да изпиеш кафето си по изгрев е едно от най-хубавите неща в живота; да се вземаш прекалено насериозно е колосална грешка.

И се чудя – колко би било хубаво да мога да съм неподвластна на времето, да мога да се откъсна от настоящето и да изпуша една цигара с Кърт Вонегът?

Начинът, по който ми говореше от страниците, докато бях в гимназията, се различаваше коренно от начина, по който ми говореха хората около мен. Той ми говореше просто, без увъртане, като на голям човек. Надявам се гласът му винаги ще резонира с хората, защото да пътуваме във времето и пространството свободно благодарение на творчеството му е богатство.

Епитафът в „Кланица 5“ е достатъчно красноречив и не мисля, че мога да завърша този текст с друго:

Всичко
бе
красиво
и
нищо
не
причиняваше
болка

Неделна киновечер: 24 страхотни филма, продуцирани от А24

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *