Нещата от живота

Празнуваме Международния ден на детската книга с пътуване назад във времето

Там, преди сто лета, детството още диша учестено от поредната игра на криеница.

Там, където светът едновременно се събира в стъклено топче и има мощта да го разбие на милион парченца щастие, е шарено, уютно и простичко. Там, в царството на игрите, всичко има най-грандиозния смисъл на света. Там, разстоянието между две съседни дървета се превръща във футболна врата, листата – в  пари, калта – в най-добре сготвеното ястие, клечките – в прибори, венеца от цветя – в корона. А книгите – в най-необятната вселена.

Случвало ли ти се е да попаднеш на книжка, която си чел като дете, да я разгърнеш (тук аутокоректът услужливо ни предлага думата прегърнеш)  и моментално да попаднеш в машина на времето? Изведнъж си спомняш точния момент, в който си я чел, точното място, на което си стоял, точния сезон, дали си бил гладен…

Отново си там, където си хлапе и където мръсните ти кецове са захвърлени до входната врата, раницата ти е тръшната на пода, а ти нямаш търпение да почетеш.

Детските книги, които винаги ни връщат там, където е вечна пролет и младостта ни е нахално безсмъртна, най-вероятно за всеки са различни. Но със сигурност има едни, които се повтарят в повечето глави на хлапетата от 90-те. И именно с тях искаме да ви честитим Международния ден на детската книга.

Книгите на Астрид Линдгрен

Напълно възможно е срещата с “Пипи дългото чорапче” да е оставила травма в съзнанието на част от децата, тъй като (поне по наше време) беше първата истински задължителна книга за четене. Добре поне че е искрено шантава и забавна и трудно би могла да бъде възприета като отегчителна. Дъщеря на негърски крал живее сама в огромна къща заедно с коня и маймуната си, яде, каквото си иска, прави, каквото си иска, и генерално е толкова готина, че освен да зяпнем от изумление и да повтаряме с гордост наизустеното Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова  Дългото чорапче, не ни оставаше много какво да направим. Макар илюстрациите на Ингрид Ванг Нюман да не са се променили с времето и да не се е появил някой, който да осъвремени лика на Пипи, няма по-красиво от старото накъсано издание на книжката на Астрид Линдгрен.

Първата книга, на която сме плакали? Надали и до днес някой може да се сети за по-брутална и сърцеразбиваща книга от  историята на двете братчета, които трябва да се изправят пред смъртта в абсурдно крехка възраст. “Братята с лъвски сърца” ни връща там, където се научихме да съчувстваме на измислени герои (може би) за първи път и да сме благодарни, че на нас не ни се налага да идем в Нангияла, поне не все още.

Добре, де… Никога няма да спрем да се чудим как един и същи ум е създал най-тъжната детска книга и една от най-смешнните.

“Емил от Льонеберя” носи дъх на лято и усещане за издърпано ухо, макар да не си бил ти този, който си е натикал главата в супника, например. Ама Емил си остава една от значките на свободата и калпазанлъка и закъде без него? Макар изданията му днес да са цветни и луксозни, за нас винаги истинският Емил ще живее в онова ръждиво издание от “Библиотека Смехурко”, в което илюстрациите имаха точни три цвята.

Книгите с илюстрации на Любен Зидаров

Ако детството в България има официален художник, то няма кой друг да бъде той, освен Любен Зидаров. Независимо дали днес си фен на кориците му на Хари Потър и дали намираш стила му за мрачен, признай, че видиш ли негова рисунка, веднага се изстрелваш в детството. Всичко от приказките на Андерсен и Ангел Каралийчев, с които най-вероятно баба ти те е приспивала, през епичния “Островът на съкровищата”, “Граф Монте Кристо”, Карл Май, Марк Твен…

Издадени за първи път през 1976 година, зелените твърди корици с хлапашко ухиления Том със сигурност са в нашия топ 2 на любими книжни илюстрации за всички времена.

Вечните детски романи

Познати още като жълтите книжки, тези романи бяха основополагащ камък в читателската ни култура. От “Хайди” през “Приключенията на Лукчо”, “Хвърчащата класна стая”, “Без дом” и дори “Приказка без край”, изданията бяха един от евтините и културни подаръци, които често ни правеха по празници.

Книга номер 1 от поредицата излиза през 1996 година и е “Алиса в страната на чудесата и огледалния свят”.

Почти 30 години. Не се чувстваме стари, не. Не много. Днес някои от заглавията от Вечните детски романи вече липсват в жълтата си версия. Така вече по книжарниците ги няма “Анн от фермата Грийн Гейбълс” (и продълженията ѝ), “Приказка без край”, “Малки жени”, но ето ги тук.

Приказките с илюстрации на Марайа

Надали има дом, в който да не е имало поне една книга с илюстрациите на Либико Марайа. Художникът е роден през 1912 г. в Швейцария  и умира в Италия през 1983 г. Той започва да рисува от рано, като първо се занимава с пощенски картички, но по-късно музата го изпраща в магическия свят на детските илюстрации.

Няма как да не помниш големите книги с африкански приказки, излезли за първи път на български през 1981 г.

Или пък “Цветята на малката Ида” и Алиса, Пинокио. Хубавото е, че абсолютно същите книги могат живеят и днес в новите издания на “Миранда”, така че и децата на някогашните деца да могат да ги обикнат.

Бонус:

Останалите книги от поредицата на “Африкански приказки”, които обаче са на други илюстратори:

Приказките на Тони Улф

Книжките на Тони Улф не просто са безсмъртни, те самите със сигурност са съставка от елексира на живота, тъй като пламъчето и живецът им са неугасващи.

Антонио Лупатели (творящ под псевдонима Тони Улф) е италиански художник и писател, роден през 1930 г. в Италия.

Десетките му детски приказки обаче изглеждат и звучат толкова модерно, че е трудно да си представим, че са на повече от 50 години. Поредицата за Боско ни връща още в детската градина, а книгите му с детски приказки удрят право в носталгичния център на сърцето ни. Ако някой ни намери по-детайлно, пъстро и обичливо създаден свят на животни, магически същества и растения от този на Тони Улф, ще му стиснем ръката. Виртуално.

Енциклопедии “100 най-”

Всъщност нямаме идея дали това е точното наименование на поредицата, но пък надали има и голямо значение. Можем да ги наречем просто “червените” енциклопедии и да им благодарим за пътите, в които са ни били от помощ за домашни по природознание, география и за каквото там се е налагало още. Съществуването им започва някъде в края на 90-те и доколкото знаем, енциклопедиите вече се считат за апокрифни.

Макрокомикс

И днес с кеф бихме чели макрокомиските, защото просто са адски готини и забавни. Това бяха първите комиски, до които се докосвахме, освен това гърбовете им оформяха цяла картинка и не че имахме цялата колекция, но си мечтаехме за нея, представяхме си как я имаме подредена в библиотеката и как просто стоим и ѝ се кефим. Едно време сякаш повече си разменяхме книги и трудно се получаваше така, че имаме пълен комплект от каквото и да е.

Приказките на изд. “Гема”

И в списъка с тежка стъпка се включват трудните за откриване (дори като снимки онлайн) книги с приказки на изд. “Гема”. Те бяха красиви, големи, с меки корици и цветни страници. Всяка с по няколко приказки вътре, всяка много различна от останалите като стил и място, където те пренася.

Първите издания на Хари Потър

„Срещали сме се два пъти-в твоето минало и в моето бъдеще!“

Може да не изглежда толкова далече, но “Хари Потър и философския камък” излиза за първи път на български език през 2001 г. Поредицата живее с емблематичните корици почти 20 години, след което е преиздадена с няколко вида нови, които са красиви, но не носят истинската магия на началото.

Само няколко страници и отново си там.

Детските книги притежават това вълшебно умение да изтриват контурите на времето и да ни връщат в зелените клони на първата младост, онази, която дори не осъзнаваш, онази, която приемаш за най-висшата даденост.

Честит Международен ден на детската книга. Дано нашият малък подарък ти е харесал. Сега затвори очи и постой още малко на 10 години. После се върни в реалния свят и се стегни.

Editors’ Choice: 6 неща, които обикнахме през март

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.