Защо гърмим шампанско по празниците?

Историята на легендарното тържествено питие

0 коментара Сподели:

В момента, когато заветният час и новата година се претърколят иззад ъгъла, веднага се пресягаме за шампанското. Време е за празник! Тази златиста напитка с игривите ѝ мехурчета и плодовия ѝ деликатен вкус е един от най-добре познатите символи на тържеството и разкоша.

Тази година посрещаме празниците с игривите балончета на Moët & Chandon. Любимата напитка идва в специални кутии, които точно за празниците могат да бъдат надписани с персонализирано послание. Тъкмо навреме, за да зарадваш близките си! Проследи историята на шампанското с нас – към края ти даваме и още информация за празничните предложения на Moët & Chandon.

Защо обаче тъкмо шампанско?

Защо не уиски или пък червено вино? Какво прави шампанското задължителен елемент от всеки щастлив повод?

Превръщаме се в детективи и се гмурваме в пенливата история на елегантното питие, за да разберем на какво дължи то своята репутация.

Напитката на боговете

Шампанското се появява за пръв път през V век, а родината му е едноименният френски регион – Champagne. Приликата между първите му прадеди и напитката, която познаваме днес, е също толкова малка, колкото между нас и древния австралопитек. Вместо бляскавия еликсир, който консумираме с такова удоволствие от издължените кристални чаши, тогавашното шампанско с право се е наричало „сиво вино“ – с мътен червеникав цвят и о, разочарование, нито едно мехурче.

Дом Периньон е бенедиктинския монах, който пръв инциденнто въвежда любимата газирана текстура. Газирането на шампанското в действителност се оказва нелека задача. Години наред специалисти винари си блъскат главите над точното количество захар, достатъчно, за да се произведе въглероден диоксид в течността, но без бутилката да експлодира.

Представяме си колко стъклени шрапнели трябва да са хвърчали, докато един ден точното съотношение е постигнало първообраза на днешното шампанско.

Какво общо с празнуването има това обаче?

Гореспоменатото „сиво вино“ е използвано за първото причастие на крал Кловис след коронацията му. След Френската революция пък традиционните религиозни ритуали започват да бъдат заменяни със светски.

Пример за тази трансформация е как разбиването на бутилка шампанско в кърмата на новопостроен кораб, за да бъде благословен, измества пръскането със светена вода.

С появата на Хуманизма свещеното попада в ръцете на обикновените хора, а както добре знаем, по това време религиозните празници са едни от основните поводи за вдигане на тържества. Така неусетно шампанското се вкоренява в обичаите на тогавашното „ново време“.

Напитката на кралете

Започва да се гледа на шампанското като на изискана напитка благодарение на широката му популярност във френския кралски двор. Сред аристокрацията се зараждат слухове, че пенливото вино води до разхубавяване при жените и изостряне на ума при мъжете.

Обзалагаме се, че мълвата е тръгнала от някой господин с така размътен от пиенето поглед, че всички дами внезапно са му се сторили първи красавици, а собственото му бръщолевене – философски мъдрости.

Тази хипотеза не остава неподкрепена от факти. Партитата на аристократите са били същинска корнукопия на охолството: в средата на XVIII век Мадам дьо Помапдур организира бал с маски в кметството на Париж, на който се изпиват повече от 1800 бутилки. В мемоарите на Казанова пък прочутият любовник твърди, че консумацията на шампанско е значима предпоставка за успеха на сексуалните му завоевания.

Ако се чудите какво е било любимото шампанско на Мадам дьо Помпадур, ще ви изненадаме с новината, че можете да го опитате сами.

Една от най-обичаните марки шампанско Moët & Chandon е създадена още през 1745 година и неговите бутилки се превръщат в постоянно присъствие на кралските балове. В духа на внушителните дворцови тържества тази година по празниците потъваме в удоволствието на изящните мехурчета и неотразимия вкус. Избираме между Moët & Chandon Impérial Brut и Moët & Chandon Rosé Impérial. На което и да се спрем, няма да сбъркаме.

Бутилките пристигат на коледната ни трапеза в елегантни метални кутии, специално създадени да държат шампанското студено до цели 2 часа. Няма нужда да надписваме картички в последния момент – персонализираното послание, изписано на лицето на кутията, подарява усмивки на любимите ни хора в празничните дни.

Едва след Революцията цената на шампанското започва да пада. Разбира се, все още обикновеният търговец или обущар не може да си позволи една от безценните бутилки, но те стават достъпни за дребните благородници и за представителите на по-заможните обществени прослойки.

Напитката на щастливците

В началото на XIX век шампанското вече е световен феномен. Големите производители улавят възможността тъкмо навреме и увеличават производството главоломно –

досегашните 300 000 бутилки на година скачат на главозамайващите от 20 милиона.

Индустриалната революция играе немалка роля в това покачване. Разпространението и доставките се улесняват благодарение на разрастващата се железопътна мрежа и пенливата магия достига до Англия, Русия и дори Америка. Впрочем руският владетел Александър I е такъв почитател на шампанското, че през 1815 година вдига четиридневен банкет за повече от 300 гости, посветен на любимото му питие.

До края на века шампанско се пие навсякъде, а луксозният му статут остава константа. Винарните усещат, че е време да инвестират огромни суми не само в производството, но и в неговото популяризиране.

Появяват се реклами във вестниците, които за пръв път започват да асоциират пиенето на шампанско със семейните събирания по Коледа и Нова година.

Така неусетно то се превръща в символ на радостта и успеха. Поводите се поливат с шампанско, а иконичното гърмене на тапата отбелязва всеки тържествен случай. Наздравиците с чаша шампанско навлизат и в популярната култура, като се споменават в опери на Верди и Йохан Щраус, композиции на Офенбах и пиеси на френския драматург Фейдо. Фонтани от шампанско редом с истински слонове и коне красят най-екстравагантните партита. По този начин питието става апотеоз на изобилието и ексцентричността на елита.

Известни личности като Коко Шанел също възхваляват достойнствата на пенливите вина. В една от речите си самият Уинстън Чърчил обявява, че във войната англичаните не просто защитават Франция, а и нейното великолепно шампанско.

Напитката на всеки от нас

Днес шампанското продължава да символизира победата, щастието, празника и успеха. Големи благотворителни събития, спортни маратони, рождени дни, повишения в работата, кинопремиери… Еликсирът на радостта е неделима част от културата на обществото ни.

Да вкусиш балончетата му под звездите, да вдигнеш тост в името на любим човек или да пръскаш пяна във въздуха под усмихнатите погледи на щастливи абитуриенти се превръща в преживяване, на което всеки някога се е наслаждавал.

Дори да не се прицелиш точно и тази Нова година отново да пръснеш някоя ваза на парчета с изстреляната тапа, няма страшно. Докато шампанското се лее, щастието е на една глътка разстояние.

Ако искаш да си пийваш шампанско пред камината, докато гледаш някой хубав филм, виж тези 7 нетипични коледни предложения.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *