„Джейн“ е най-впечатляващият документален филм на годината и National Geographic ще ни убедят в стойността му

©National Geographic Creative/Hugo van Lawick

„Филмът до голяма степен представлява любовна история, само че любовта не е между мъж и жена. Любовта е между една жена и нейната работа.“ 

Такъв е коментарът на режисьора на дългоочаквания и обявен за най-добър документален филм на 2017 г. „Джейн“.

Възгледите на критиците също не отстъпват откъм силни впечатления на тези на режисьора Брет Моргън и определят лентата като „спираща дъха“, „забележителна“ и „хипнотизираща“. И наистина всеки, докоснал се дори за минути до историята на „Джейн“, я представя като „триумф във филмовото изкуство“, защото, освен че е заснета по най-добрия и достоверен начин, тя наистина е специална. Сценарият разказва за живота и работата на легендарната природозащитничка Джейн Гудол, като може би най-уникалното е това, че филмът не е с визията на поредната „напудрена картина“, ами е съставен от над 100 часа непоказвани до момента кадри, заснети в Националния парк „Гомбе“ в Танзания.

Снимките са направени през 60-те години на ХХ век, когато Джейн е била млада жена, посветила времето си на изследователска работа с шимпанзета.

Макар обаче да нямала специална подготовка, трудът ѝ успява да предизвика революция в разбирането за естествения свят, поставяйки под въпрос доминирания от мъжете научен консенсус на нейното време.

copyright: ©National Geographic Creative/Hugo van Lawick  

Филмът „Джейн“ на Брет Моргън, който е режисьор и на Kurt Cobain: Montage of Heck, The Kid Stays in the Picture и други забележителни ленти, дава началото си с кадри от „Гомбе“ от 1960 г., когато 26-годишната британка, подтиквана единствено от любовта си към животните, се отправя на първата си изследователска експедиция, за да изучава шимпанзетата. С непоклатимо търпение и страст към мечтата си Джейн печели доверието на животните и скоро влиза в световните новини с откритието, че шимпанзетата са високоинтелигентни и социални индивиди, които използват оръдия на труда, за да събират храна. С неизлъчваните детайли и „тайни“ на успешния изследователски труд на Гудол ще имаме възможност да се запознаем съвсем скоро.

Документалният филм, определян като „триумф във филмовото изкуство“, „Джейн“, ще направи своята премиера на 18 март в 21:55 часа по National Geographic.

Добрата новина тук за по-нетърпеливите е, че още на 9 март, преди телевизионния дебют също ще имаме възможност да му се насладим в кино „Люмиер Лидл“ от 18:30 часа като част от програмата на 22-рия Международен София Филм Фест.

copyright: ©National Geographic   

Разбира се, историята на лентата е фокусирана върху изследователската работа на легендарната природозащитничка, но както при всеки от нас, така и в нейния живот има съпътстващи обстоятелства и ситуации, които също са застъпени в сценария. Част от тях е споменът за едно запознанство, оставило голяма следа в пътя на британката. През 1964 година National Geographic изпращат оператора Хюго ван Лавик да документира работата ѝ и неочаквано между двамата пламва любов. Професионалните им задължения обаче, наред с епидемия от детски паралич,  насилие между шимпанзетата и други ситуации заплашват идиличния живот на двойката.

За работата на Джейн Гудол се знае много от различни книги и филми, но за самата жена е известно много по-малко.

Сега, докато Джейн изучава природата на шимпанзетата, ние ще изучаваме нея и отблизо ще видим как една млада и силна жена се бори да постигне баланс между брака, майчинството и мечтата на живота си. Ето какво каза за лентата, посветена на нея, самата д-р Джейн Гудол, Дама командор на Ордена на Британската империя, основателка на института „Джейн Гудол“ и Посланик на мира на Обединените нации. 

 „Когато гледах филма за първи път, ме обзе силна носталгия. В него имаше нещо много неподправено, реално и непринудено. Филмът „Джейн“ показва нещата такива, каквито бяха, и хвърля светлина върху човешките характери по много съкровен начин, особено върху моя и този на Хюго. Той ме върна в най-хубавите дни от живота ми така, както никой от другите документални филми не го е правил.“

copyright: ©National Geographic   

Професионално заснетите от Ван Лавик кадри, съпроводени с оригинална музика от световноизвестния композитор Филип Глас, са открити в архивите на National Geographic и макар да са с отлично качество, работата с тях не е минала без трудности. Многобройните ролки с 16-милиметрова лента не са били подредени и към тях е нямало бележки или звукови писти, което е изправило Морган и екипа му пред тежката задача да организират целия голям архив, да идентифицират 160 шимпанзета и да пресъздадат звуците на гората в „Гомбе“. Резултатът е истински подвиг в областта на монтажа, който връща към живот забравените кадри и предлага безпрецедентен поглед към живота на пионерката, която става едно от най-големите имена в областта на опазването на природата напук на малките си шансове. 

Ето и 5 сериала, които да гледаш този месец.