Есента е втора пролет, защото тогава всяко листо е цвете, казва Камю

Есента е втора пролет, защото тогава всяко листо е цвете, казва Камюно есента е и първа зима, защото оцветява в оранжево предварителната сладка тъга, която предстои да заседне в душата през тежките ледени месеци след нея..

Ако си чел Елин Рахнев, със сигурност всяка есен се сещаш за копнежите и бримките, които пълзят бавно по неговите текстове. Усещаш комфорта и спокойствието на самотата и препрочиташ нещо негово. Прочиташ редове, които карат клепачите ти да хлопнат и да си спомнят аромата на онова тяло, което вече не е до теб, или красотата на онази точно конкретна усмивка, която вече само можеш да си спомняш и доизмисляш.

В края на този октомври няма нужда да препрочиташ старите книги, защото се задава второто издание на „Октомври“. Дълги години на очакване и вече в ръцете ти. Твърда корица, илюстрации на Кольо Карамфилов. Отваряш книгата и чуваш пращене на грамофонни плочи, тихичко чупене на сърца и много сухи есенни листа, които падат директно върху теб. 

Виж повече: Най-доброто от стиховете на Любомир Левчев

Сутрин тя отива на работа. Качва се в един прозрачен тролей. Вътре мирише на бира и лавандула. Аз после отварям гардероба й. Гардеробът е пълен с импресии. Роклите й се полюшват. Имат си очи и рамене. Понякога треперят, все едно е студено. Аз се замислям за нея. Тя пътува в прозрачен тролей.

В света на Елин темповете на ежедневието текат на забавен каданс и имагинерното бързане, в което всички се оплитаме, не съществува. Есента е безкрайно недостатъчна и останалият свят е нищо.

БЛУС 7

Не ми достига цялата есен, за да си остана същият.

Събуждам се във ягодовите поляни. Очаквам ги.

Размислям ги. Танцувам. С чарлстона на баща ми.

С фланелката на вълни и брегове. Танцувам. Протърквам

шепотите си нагоре. Във зеленото. Стърчи сърцето.

Става по-обширно. По-претенциозно става.

Важно е да прочетеш „Октомври“, за да можеш да изтанцуваш един нежен блус със себе си, като оставиш тревогата и паниката да почиват някъде другаде. Обуй чарлстона на баща си и се забрави върху поезията, защото понякога в останалия свят само тя може да те приюти, прегърне и успокои. 

Виж повече: Най-доброто от любовната поезия на Е.Е. Къмингс

А текстовете на Елин са създадени, за да бъдат четени през октомври. 

Не календарният. 

Онзи октомври, който е състояние на духа. 

Онзи октомври, който е сладка тъга, полепваща по устните.

Онзи, който не се побира в 31 дни. Те са крайно недостатъчни.

Онзи октомври, който тихо живее много дълбоко и много вътре в теб и личните ти меланхолии.

Това съм аз. Накърмен с белоцветни вишни. Пея. Скучен съм. 

Пльоснал съм се върху поезията. Забравил съм се върху

поезията. Тялото ми се е протъркало в магданоза, в люляците, 

в месечините. Няма да се случи нищо повече. Това съм аз – 

старче със сълзи като футболни топки. Аутист в аутиста. 

Съм. Напълнил ветровете със стомашния си сок. И пея.

Само една запетая ме разделя от останалия свят.

Останалият свят е нищо. Той не ми принадлежи.

Поезията е тревожното безсмислие, което ни обзема понякога

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.