ОТ КЛЬОЩАВИТЕ С ЛЮБОВ

За всички, които са чували фразата „Аууу, вземи да хапнеш нещо, че ще се счупиш!”

0 коментара Сподели:

Случвало ли ви се е да се сблъсквате със света на двойните стандарти? Кофти е. Това е като да имаш брат или сестра, с които цялата рода се гордее повече, отколкото с  теб. Нищо че най-вероятно сте излезли от едно и също място и споделяте изключително много ДНК. Този брат или тази сестра винаги изглеждат по-добри и по-умни в очите на леля ви, а вас никога не ви пощипват закачливо по бузките и не ви защитават, когато сгафите.

Та двойните стандарти могат да бъдат доста депресиращи. Първо, защото са си чисто и просто нечестни, и второ, защото не е никак забавно, когато се прилагат спрямо вас.

Казвам всичко това от личен опит. Но моят проблем не е свързан с родата и сестрата. Проблемът идва от двойните стандарти в килограмите.

Този материал е посветен на всички момичета, които са чували по свой адрес някоя от следните фрази: „Аууу, колко си слаба! Защо не ядеш?”, „Трябва да си слагаш камъни в джобовете, за да не те духне вятърът!”, „У вас с карфици ли те хранят?”, „Ти кога ще качиш някое килце?”, „Малеее, каква си слабичка, направо ще се счупиш!”.

Защо е ОК някое слабо момиче да чува подобни изречения по свой адрес? Само си представете следната ситуация – отивате при някоя по-пълна девойка и й казвате „Ауу, колко си дебела! Спри да ядеш!“, „У вас с прасета ли те хранят?”, „Ти кога ще свалиш някое килце?”, „Малее, колко си дебела, направо ще се пръснеш!”. Звучи отвратително, нали?

Оказва се, че пълните хора трябва да се щадят и не е възпитано да им се казва да отслабнат, но ако си слаб, е съвсем в реда на нещата да ти натякват, че си кожа и кости. И по-пълните хора са хора, но слабичките също сме хора и може би имаме все някакви чувства, скрити зад някое подаващо се кокалче.

Защо пълните жени трябва да харесват извивките си и да се гордеят с тях, а слабите жени нямат право да обичат  „кокалите си”. Защо по-пълните могат да се оправдават, че килограмите им се дължат на гени, а слабите трябва да се извиняват заради гените си?

И защо трябва да наричам пълните хора пълни, а не мога да ги нарека просто дебели? Мен ме наричат слаба и кльощава и на обществото му се струва съвсем приемливо. Защо тогава думата дебел да е обидна? А защо изобщо трябва да се определяме по килограмите?

Ти не си това, което ти сочи кантарът, ти не си толкова умен, толкова мил или толкова добър, защото си 50 или 150 килограма.  Килограмите са последното нещо, което определя една личност, но за съжаление са първото, което се забелязва.

Скъпи закръглени хора, не ме мразете – тази статия не е против вас. И слабите знаем много добре какво е да ти се подиграват и да се чувстваш несигурен точно толкова, колкото и вие.

Хубаво е да се разбере, че не всички слаби хора са на диета, гладуват или са болни от анорексия. Знаем много добре, че не всички дебели хора се тъпчат по цял ден и не спортуват, нали? Е, тогава не би трябвало да е трудно да разберем, че съществуват съвсем нормални слаби хора, които не са врагове на храната.

А как се оцелява като вегетарианец у нас?

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *