По случай 15 септември събрахме снимки и истории от ученическите години на няколко любими наши хора

Всички учители повтаряха, че ако правим поразии, нищо няма да излезе от нас. От позицията на времето обаче те явно не са били съвсем прави. Ето няколко видни беладжии, които впоследствие доста добре са се реализирали в живота.

ТЕОДОРА ДУХОВНИКОВА¸АКТРИСА

(на снимката горе)

Редовно ядях по един суров картоф, за да вдигам температура и да не ходя на училище. Направо суровите картофи за нищо ги нямах. Също веднъж инсценирах припадък в клас, за да може едно момче от съседния клас да влезе в учителската стая и да ни открадне дневника. И една малка война спретнах веднъж между класовете. На игра, нали, но се поувлякохме и след голямото всички се прибрахме по стаите с бая синини и рани. Помня, че викаха нашите в училище.

ИВАН СТОИЧКОВ,РОКЕНДРОЛ ИКОНА

Аз си спомням, че с брат ми бяхме в нещо като секта и викахме Дама Пика. Обаче ние с него бяхме партия – нали сме братя и можем да се наговорим предварително. Гасим лампите в една стая, дето имаше, братле, ей толкова големи паяжини. Бяхме се разбрали да му стискам врата и да го раздера. Светваме, а той, ей така, седи, все едно е умрял, изнемогва. Аз почвам да пищя: „О, не, тя е дошла – вижте го!“. Всички газ, газ, писъци! А ние само крипвахме такива в ъгъла и се смеехме.

БИЛЯНА СЛАВЕЙКОВА,ЖУРНАЛИСТ

Както личи от снимките, още в училище съм била адска кифла (смее се). Иначе една от топ белите ми беше да си купя фалшива лична карта, за да мога да ходя по дискотеки на 16.

Ментето се оказа чук – с моята най-добра приятелка Люба се разбивахме редовно в смолянското City и други нелепи места.

Веднъж обаче решихме да загреем с по една бърза водка преди парти в един бар наблизо, наречен „Часовника“, и като по часовник – полицейска операция за проверка на документи и дали сервират алкохол на непълнолетни. Аз спекох, че ще стане голяма драма с тази фалшива карта – излъгах, че въобще не са ми поискали документи в бара, и на полицаите показах истинската – та… прибраха ме да пиша обяснения. С полицейската кола, като истински гангстер. В районното беше като на афтър – само тийнейджъри.

КИТОДАР ТОДОРОВ,АКТьОР

Най-голямата ми беля в училище беше да не ходя на училище. Аз завърших средно в Нигерия и редовно с един приятел ливанец изчезвахме от клас да ходим на басейн. Не си спомням много от училище. Даже не съм сигурен дали имахме бал. Май имаше някакво празненство, но никога не съм бил запален по тези неща.

РАЯ ПЕЕВА, АКТРИСА

Първи клас, 2-ро училище, Бъкстоун. Аз от много малка се интересувам от паранормални неща, много ми харесват извънземни, духове, такива глупости. Имам братовчедка, която е по-голяма от мене, и тя ми разказваше страшно много страшни истории, а после аз събирах всички деца от първи клас в лавката на тъмно и им ги преразказвах. Направиха родителска среща, защото децата не можеха да спят, и ме преместиха в съседния клас.

Но аз продължих да разказвам истории и ме преместиха от училището.

Не се ебавам. Не беше точно изгонване, просто казаха на майка ми и баща ми, че ще е по-добре да отидем в някое друго училище. Отидох в 132-ро, но там не исках вече да ме местят, затова не разказвах истории. Правех други глупости.

ДРАГОМИР СИМЕОНОВ,ВОДЕЩ

Спомням си, бях във втори клас и се скарах с един съученик. Той също се казваше Драгомир, но беше значително по-тъп от мен, носеше чорапогащник през зимата и беше мамино детенце по второкласните ми стандарти. Изобщо – петнеше всячески едно добро име. Веднъж, без да искам, нарочно го цапардосах с един учебник по главата, той залитна встрани и събори една гигантска саксия баш пред заместник-директорката. Нямам идея какво правеха в коридора и саксията, и директорката.

Бях наказан за увреждане на социалистическото имущество – предполагам имаха предвид саксията, не главата на тоя тъпанар.

Така или иначе бях при директора, викаха нашите, заплашваха да ми намалят поведението и по всякакъв начин се опитаха да достигнат съвестта ми. Опитаха се да изровят и някои други по-дребни нарушения от миналото, за които нямаха достатъчно доказателства. В крайна сметка това не беше най-голямата ми беля, но тук признавам само такива, за които съм си понесъл последствията и вече съм реабилитиран пред обществото човек.

АНГЕЛ АНГЕЛОВ, МУЗИКАНТ

Един ден нещо бяхме полудели, имаше супер много сняг и излизахме от външната странапо прозорците на парапетите, другите слизаха долу и се замеряхме със снежни топки, след което гърмяхме пиратки вътре в класната стая и в някакви кабинети, накрая обвинихме съседния клас, че те са го направили. Аз тогава бях толкова често при педагожката, че бях като назначен там. Накрая си станахме партийка и почнахме да организираме някакви купони в смешното читалище. Аз спечелих конкурс „Мистър на купона“, там със събрани от входа кинти бяха взели награда – лимузина за мен и една мацка победител, возиха ни вътре час и нещо.  Иначе в 11-и клас изгорих дневника, но това е незаконно и никой не трябва да го знае.

Спечели си раница тук.