В любовта, войната и литературата всичко е позволено

Война.

Испанската, съветско-финландският конфликт, японската окупация на Китай и Втората световна. Сблъсъците на миналия век бележат завинаги душите на едни от най-големите писатели и журналисти на всички времена – Ърнест Хемингуей и Марта Гелхорн. След като се влюбват и разлюбват еднакво бурно, връзката им ни оставя с един-единствен въпрос. 

Кое е по-страшно за живота ни – врагът на бойното поле или този в леглото? 

„Ту сме заедно, ту не сме“ може да е заглавие ако не на цялата им история, то поне на първия том от нея. Вместо да започваме директно с края, се връщаме в самото начало. Когато двамата се запознават, той все още е женен с втората си жена. Срещата на титаните от тежката артилерия на журналистиката обаче е запечатана във времето с мастило. Хемингуей описва бъдещата си трета съпруга в книгата „За кого бие камбаната“ като 

„тази нахално красива жена с блестяща коса в цвят на прегоряла ръж и греховно дълги крака“.

За негово огромно нещастие освен изкусителна Марта е дяволски умна, рязка, първична и е абсолютен символ за femme fatale. Между разделите и събиранията им едно е сигурно – той продължава да я иска. 

Виж повече: Хемингуей, старецът, морето и смъртта

Искрите между тях прехвърчат, пожарът на любовта гори с бясна сила, време е и Хемингуей да се разведе с предишната си съпруга, за да укроти опърничавата. Той не знае, че това е мисия невъзможна. Да, те живеят в своята прекрасна къща, женят се, първата им година действително е медена.

След това Марта побягва да следва мечтите и амбициите си, Хемингуей яростно я обижда, но и я моли да се върне. Тя не вижда кой знае какъв смисъл в това да му ражда деца. Започват непрекъснати скандали, а главната дама на американската журналистика дори го описва като посредствен любовник. Обиди на тема сексуалност се леят и от Хемингуей, който казва, че тя не е създадена за леглото. Марта никак не се сърди, напротив – сама казва, че почти никой не я е докарвал до реален оргазъм. В писмата си до близки приятели го описва като „Ърнест чудовището“, по всичко личи, че тази връзка е към края си. От любов искрите се превръщат в такива от омраза.

По всичко личи, че не е на щастие да си третата съпруга. 

„Когато не бяхме на война, ние я създавахме помежду си“,

са думи на Марта за любовта им и тя далеч не греши. Малко след като всичко започва да рухва, Хемингуей прави най-голямото предателство спрямо Гелхорн – краде позицията ѝ в работата. Това ранява амбициозното ѝ сърце повече от всяка изневяра. След края на брака им той вече има своята четвърта голяма жена, а Марта отказва да говори за него по какъвто и да е повод. Причината? Няма намерение да бъде „бележка под линията на чужд живот“. И двамата се самоубиват дълги години след това, но унищожителните им отношения далеч не са единствената причина. Просто са счупени отвътре. 

Виж повече: Най-кратките литературни шедьоври по примера на Хемингуей

Страстта се превръща в отровни стрели. Марта продължава да бъде все толкова опърничава и далеч не смята, че Хемингуей е най-голямата ѝ любов. Това не пречи да му се възхищава като писател. Той е на ръба на лудостта и годините му след бохемския живот не приключват никак приказно. Връзката им не само е екранизирана – тя е повод за написването на цяла книга за митове и легенди около нея вече в продължение на десетки години. Като част от едно тъжно загубено поколение те не успяват да намерят себе си в любовта. Защото,

когато не можеш да обичаш, погубваш човека в огледалото и този от семейната снимка.

Ърнест Хемингуей и Марта Гелхорн нямат нужда от чуждите войни – тази между тях им е достатъчна. Накрая обаче и двамата излизат победени. 

5 малко познати книги на известни писатели

Да поЧетем Волтер и цялото богатство, което ни завеща

Гледа ли новото ни видео?! Виж кои са летните трендове в света на модата заедно със стилиста Антония Йорданова. Go Fashion!