Нещата от живота

Защо не бракът, а всичко около церемонията по сключването му е истински плашещо?

През годините изписах много неща на тема връзките и брака вероятно в търсене на отговори защо се събираме с хората, с които сме, защо се женим, защо се развеждаме. Винаги тази тема ми е била много интересна. Това бих отдала на факта, че аз, за разлика от връстниците си много късно открих първата си сериозна връзка, а и също така изживях нарушена семейна динамика вкъщи, когато родителите ми решиха да се разделят. 

Затова от много млада си бях казала как никога няма да се омъжа.

Дори написах статия, в която ревностно защитавах тезата, че бракът е формалност и няма как да сближи или отдалечи двама души. Е, да, обаче не бях права. Съдбата има страшно чувство за хумор, особено когато реши да ти натрие носа.

Затова шест години след въпросната статия аз съм омъжена от точно три седмици и осъзнавам в каква заблуда съм живяла. 

Виж повече: Значението на брака днес

Когато се събереш с правилния човек, мозъкът ти изцяло минава на вълна „брак“ и „сериозност“. Никога няма да забравя как на следващата сутрин след първата нощ, прекарана със сегашния ми съпруг, моя близка приятелка ми писа да ме попита дали съм щастлива, а аз просто отговорих „Ще се омъжа за този човек“. 

И така и стана, три години по-късно вече сме семейство.

Истината е, че когато знаеш – знаеш. Онова странно чувство в стомаха, което ти подсказва, че си на прав път или си тръгнал в съвсем грешната посока, този наш вроден „еърбег“, познат още като интуиция, е най-силното ни естествено оръжие и трябва да се вслушваме в него. Защото именно то знае най-добре какво всъщност искаме от живота. 

Бракът хем ви променя, хем не ви. Уж е само един подпис на лист хартия пред общинска лелка, която си е поставила за цел да ви разплаче на всяка цена, но всъщност е много повече. Вие се вричате един на друг, че ще сте заедно, че ще бъдете екип и сте готови да посрещате изненадите на живота не поотделно, а като един сплотен тандем. И действително чувството, идващо с подписа, окрилява. 

Кара те да си мислиш как сте в този таен клуб, където членувате само ти и той и никой друг не е достатъчно готин, за да бъде допуснат.

Другите неща около вас започват да губят значение, не разбираш защо продължаваш да ходиш в офиса, когато просто искаш да бъдеш с другия от сутрин до вечер и да откривате заедно красотите на света. Нищо не е завинаги, но ти посвещаваш твоето „сега“ на партньора си, а по-романтичен жест от този няма.

С годините осъзнах, че не бракът ме е притеснявал като институция, а циркът, обвързан с него.

Социалният натиск да поканиш роднини, с които не си се виждал от пубертета, очакването към теб да забавляваш 200 души в твоя специален ден, измисленият диджей, който сякаш е замръзнал в 80-те, хилядите организационни задачи, които трябва да бъдат планирани почти година напред, са само част от милионите причини да не исках да се омъжвам. Да не говорим и за купищата хвърлени на вятъра пари, които се пръсват по най-неочакваните неща, като например 25 лева за бройка дървено пънче под наем, с което да украсиш мястото за изнесения ритуал.

В ретроспекция, със съпруга ми взехме най-доброто възможно решение за нас като двойка –

казахме си „да“ и едновременно с това казахме „не“ на цирка. Събрахме се общо десет човека за изключително интимна церемония в един топъл юлски четвъртък, след което седнахме да обядваме заедно, сякаш беше един най-обикновен ден. Нямаше снимки в парка, нямаше питка с мед и сол, нямаше хора̀, нямаше безпаметен брой гости. 

Виж повече: Да доказваш с подпис любовта си 

Бях с букет от маргаритки и рокля за 80 лева, която нося и сега, без повод. Нищо не бих променила.

Няма да изпадам в максими от типа как това е бил най-щастливият ден в живота ми, защото колкото и чудесен да беше, не искам да живея с мисълта, че по-хубав няма да има в бъдеще. Важното в случая е, като погледнете назад, да бъдете сигурни, че е нямало как денят ви да бъде по-прекрасен. Не правете компромиси със себе си, за да направите роднините си щастливи, защото не те трябва да живеят с този спомен, а вие. В крайна сметка вие празнувате, че сте се намерили в този откачен свят, пълен с близо осем милиарда души, празнувате, че въпреки всичките трудности по пътя и въпреки всичките недостатъци, които има всеки от нас, вие сте останали заедно и не искате да бъдете един без друг. Ако това не е причина за празнуване, не знам какво е.

Напредъкът в отношенията се буди рошав

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.