Нещата от живота

Как ти се струва пропаст от 50 години между една лента и нейната втора част?

В днешен Холивуд филмовите продължения, римейкове и рибуутове сякаш се случват по-често от действителни оригинални филми. Почти всеки по-успешен френски, норвежки или датски филм става източник за следващия американски римейк. Всеки филм, който успее, се сдобива с продължение, от което нито историята му се нуждае, нито зрителят иска да види. От началото на новото хилядолетие поредици като "Убийствен пъзел" и "Бързи и яростни" почти се превръщат в сериали, а предстоят още и още нови епизоди. В тази класация обаче ще обърнем внимание на филмовите продължения, които са се появили много по-късно от своите оригинали. Челните места заемат класическите мултипликационни филмчета на Уолт Дисни като "Снежанка и седемте джуджета", "Пепеляшка", "Пинокио", "Фантазия", "Дъмбо", "Бамби" и т.н. – класики, които служат едновременно като поучителни, затрогващи и много забавни истории както за деца, така и за възрастни. Продълженията на тези филми не придобили особена популярност и са направени между 40-60 години по-късно от първите анимации на Дисни. Нека сравним успеха на класиките и техните продължения и сами да преценим дали изобщо е имало някаква друга полза за направата им освен финансовата.

АНИМАЦИИ:
Бамби (1942) и Бамби 2 (2006)  – 63 години

Оригиналният "Бамби", базиран по австрийския роман на Феликс Салтен – "Бамби, живот в гората", прави своята премиера през 13 март 1942 г. и става една от иконите в творчеството на Уолт Дисни. Филмът получава 3 номинации за "Оскар" и спечелва повече от 267 милиона (при вложени по-малко от 1). Днес "Бамби" е символ за подрастваща история, разказана по топъл, красив и реалистичен начин. Филмът държи рейтинг от 91% в сайта за критика rottentomatoes.
Когато "Бамби" е пуснат по екраните през 1942, ситуацията е била доста по-различна. Анимацията е получила смесени отзиви от критиката поради отсъствието на фантастични елементи и е изгубила доста пари поради развоя на Втората световна война и липсата на достъп до европейския пазар. Идеята е била "Бамби" да бъде вторият пълнометражен анимационен филм на "Дисни", но стремежът му към съвършенство и реализъм удължил продукцията с няколко години.
Продължението – "Бамби 2" всъщност не е точно продължение (филмът се развива по средата на действието от оригинала), прави своята премиера почти 64 години след първата част. В много страни, включително САЩ, втората част се издава директно на видео пазара и "Бамби 2" е последният филм на "Дисни", издаден на видеокасета (VHS). Продължението става моментален хит и продава повече от 2,5 милиона DVD копия по време на премиерата си (рекорд за тогава) и спечелва повече от 34 милиона долара извън САЩ, но е прието главно като ненужно.

Фантазия (1940) и Фантазия 2000 (1999) – 59 години

Първата "Фантазия" веднага се превръща в класика с огромно влияние върху света на музикалните видеоклипове. Продукцията на "Дисни" разказва осем истории от осем различни режисьори, придружени с осем класически произведения, композирани от Леополд Стоковски. Анимацията печели два почетни "Оскара", включена е в Националния филмов регистър на "САЩ", "45 велики филма" от Ватикана и много други класации от Американския филмов институт. Спечелва повече от 83 милиона долара в световен мащаб и някои критици определят "Фантазия" за най-личната и внушителна анимация на "Дисни". Интересен факт е, че класиката е единствената анимация на "Дисни" с продължителност над 2 часа.

"Фантазия 2000" е първият анимационен филм, показан в IMAX формат през януари 2000 година. Бюджетът му от 80 милиона долара докарва само 90, но "Фантазия 2000" е приета добре от критика и публика заради видните си качества и класически подход. (82% одобрение в rottentomatoes срещу 96% за първия филм.)

Пепеляшка (1950) и Пепеляшка 2: Мечтите се сбъдват (2002) – 52 години

Вечната история от Шарл Перо става източник за поредната класика на "Дисни", която спечелва сърцата на милиони хора по целия свят с богатите си цветове, приятни герои и свежи песни. "Пепеляшка" е най-големия хит на "Дисни" за времето си от премиерата на "Снежанка и седемте джуджета" през 1937 г. насам. Продукцията на филма е била огромна и повече от 300 момичета са се явили на прослушване за ролята от Пепеляшка. Над 90% от цялата анимация е била изиграна на живо, преди да бъде нарисувана. Класиката от
1950-а получава три "Оскара", както и награди от фестивалите във Венеция и Берлин.

"Пепеляшка 2: Мечтите се сбъдват" е първото продължение на "Дисни", излязло директно на видео, и се превръща в голям финансов хит с повече от 120 милиона долара приходи при бюджет от 5 милиона. Критиката и публиката обаче описват филма като изключително глупав кошмар на студиото. "Пепеляшка 2" има 0% одобрение в rottentomatoes.

Питър Пан (1953) и Завръщане в Невърленд  (2002) – 49 години

Най-известната творба на Джей М. Бари – "Питър Пан, или момчето, което не порастваше" се превръща в 14-ата класическа анимация на Уолт Дисни и въпреки че не следва точно източника си, филмът се усеща като типичното класическо творение на "Дисни" – богато, силно и затрогващо. "Питър Пан" се надпреварва на фестивала в Кан, а историята на Питър, Капитан Хук и Уенди спечелва повече от 87 милиона долара. Въпреки успеха на анимацията Уолт Дисни не е доволен от резултата, защото счита героя на Пан за студен и непривлекателен.
Продължението – "Завръщане в Невърленд", анимирано в Австралия, разказва историята за дъщерята на Уенди – Джейн (Хариет Оуен), отвлечена от Капитан Хук (Кори Бъртън). Втората част прави дори повече пари от оригинала (109 милиона), но получава смесени отзиви от публика и критика и все пак някои го описват като по-добър филм от "Хук" на Стивън Спилбърг.

Лейди и Скитника (1955) и Лейди и Скитника 2: Приключението на Скамп (2001) – 46 години

Приятният романс за стилния женски кокер шпаньол (Лейди) и мъжкия пес (Скитника) е първата анимация в широк екран вид CinemaScope. Още от премиерата си "Лейди и Скитника" се превръща в голям бокс офис хит и днес все още на него се гледа като на изключителна анимация – носталгична, семпла и възхитителна. Анимацията спечелва повече от 90 милиона долара, но през 1955 г. критиците заплюват използваните техники за анимация. Преди да нарисува сцената с битката между Скитника и плъха, аниматорът Волфганг Райдърман слага плъхове в клетка до бюрото си и изучава действията им.
Продължението – "Приключението на Скамп", разказва историята за техния син – Скамп (озвучен от Скот Улф), който не иска да живее по правилата на семейството и избягва. Интересен факт е, че режисьорът на анимацията на продължението – Джоана Ромерса, е била стажант в продукцията на оригиналния филм 46 години по-рано.
"Лейди и скитника 2: Приключението на Скамп" се счита от мнозина за най-доброто продължение на "Дисни", въпреки че и то е тотално ненужно.

ИГРАЛНИ ФИЛМИ:
Смахнатият професор (1963) и Смахнатият професор (2008) – 45 години

В интерес на истината нито един от двата филма, споменати по-горе, не е от известните на нас с Еди Мърфи (филмът от 96-а е римейк на оригинала, продуциран от Джери Луис). Научнофантастичната комедия, написана, режисирана и изиграна от култовия комик Джери Луис, е направена като пародия на "Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд" на Робърт Луи Стивънсън. Лентата няма особени финансови или фестивални отличия, но през 2004 е избрана за съхранение от Националния филмов регистър на САЩ. Продължението идва цели 45 години по-късно, и то във вида на анимация, като Джери Луис се завръща в ролята си на Джулиъс Келп (с гласа си) и продуцира филма заедно с братята Уайнстайн.

Тази нощ ще обладая тялото ти (1967) и Въплъщение на злото (2008) – 41 години

Бразилският режисьор Хосе Мохика Маринс, по-известен с алтер егото си – Ковчега Джо, написва, продуцира, режисира и играе главната роля в своята трилогия на ужасите "В полунощ ще взема душата ти" (1963), "Тази нощ ще обладая тялото ти" (1967) и "Въплъщение на злото" (2008). Вероятно емблематчен за бразилското мрачно кино, героят Ковчега Джо надхвърля границите на трите филма, като участва в още цели 7 и освен това се появява в телевизионни програми, музикални клипове и комикси.

Дневна красавица (1967) и Вечна красавица (2006) – 39 години

Надали някой е предполагал, че класиката на Луис Бунюел с Катрин Деньов и Мишел Пиколи от 1967 г. ще се сдобие с продължение. Но това се случва през 2006, когато излиза изненадващо успешното, но непопулярно продължение на португалския режисьор – Маноел Де Оливейра – "Вечна красавица" (Belle Toujours), отново с участието на Мишел Пиколи в ролята на Анри. Лентата на Оливейра е португалското предложение за "Оскарите", но отпада в надпреварата. Освен това получава номинации от наградите LUX и Европейските филмови награди (най-добра роля на Мишел Пиколи).

И нека изброим още няколко известни филмови произведения и късни продължения:
Малтийският сокол (1941) и Черната птица (1975) – 34 години
Птиците (1963) и Птиците 2 (1994) – 31 години
Лорънс Арабски (1962) и Опасен мъж: Лорънс след Арабия (1992) – 29 години
Нещото (1982) и Нещото (2011) – предистория – 29 години
Трон (1982) и Трон: Заветът (2010) – 28 години
Играчът на билярд (1961) и Цветът на парите (1986) – 25 години
Уолстрийт (1987) и Уолстрийт: Парите никога не спят (2010) – 22 години
Кери (1976) и Гневът: Кери 2 (1999) – 22 години
Джанго (1966) и Джанго 2: Голямото завръщане (1987) – 21 години
Един мъж и една жена (1966) и Един мъж и една жена 2 (1986) – 20 години
Рамбо 3 (1988) и Рамбо (2008) – 20 години
Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход (1989) и Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп (2008) – 19 години

И една колекция от най-добрите примери за тъпи рекламни слогани на филми.