Двама души, които ни вдъхновяват с много неща

Николай и Мария са пример за това,как именно сходното мислене събира хората. Неслучайно усмихнатите им лица изглеждат познати на мнозина – и двамата могат често да бъдат засечени в едно от петте си заведения в София, които обгрижват ежедневно с много любов. Локациите са обединени не само от космическите им имена (“Ракета”, “Спутник”, “Космос”, “Фабрика Дъга” 1+2), но и от простичката, но много успешна философия да правят хората щастливи.

М:Казвам се Мария, на 35 години съм, завърших немска филология. Заниманията ми в момента нямат общо със специалността, но нищо не е случайно. В 11-и клас реших, че ще замина за Германия. Баща ми обаче категорично отказа тогава да ми даде пари за това пътуване. Затова отидох като au pair. Беше много положително изживяване, защото, отивайки там, намерих възможност да се погледна отстрани. Преди Германия винаги бях в големи компании, никога не оставах сама, постоянно бях обградена от приятели. След като заминах, започнах да се самоанализирам. Изобщо не ми хареса човекът, когото видях. Беше много преломен момент. Дадох си сметка колко нафукана бях и колко много си вярвах.

Отивайки зад граница, разбрах, че още нищо не знам и имам много да уча. Тогава реших да се променя и тази промяна тече и до днес.

Н:Аз съм Николай, на 36 години, роден и израснал в София. Дипломиран инженер съм по хидравлична и пневматична техника, което беше голяма тъпотия и никога не съм искал да се занимавам с каквото и да е в тази насока. Нито веднъж не ми е минавало през ума да замина за чужбина, защото в България винаги ми е било много хубаво. Когато хората в първи курс отиваха на бригади да изкарват пари, аз работех тук и правех същите пари като тях, без да заминавам за Щатите. Още тогава си бях собствен шеф и ходех да карам сърф и кайт по цяло лято. Много се радвам, че обстоятелствата са върнали Мария обратно в България. Без нея животът ми никога нямаше да се развие по този начин. Реших да се занимавам с ресторантьорство, защото е един страхотен бизнес, в който работиш с щастливи хора по презумпция. Тези хора идват при теб с желание да получат нещо хубаво и когато го имат, са щастливи и излизат от твоето заведение с усмивка. Затова нито за миг не съм имал желанието да ходя на гурбет в чужбина. Ние сме родени в тази държава и нашата енергия трябва да е тук, а не да отива някъде другаде.

М:Абсолютно съм съгласна с Николай. А що се отнася до България – аз съм такъв човек, че предпочитам да знам само хубавото и да се обграждам само от положителни хора. Може би затова нямам проблем с държавата. По този начин живея в собствен свят, в който не се обременявам с преобладаващите негативни новини.

* Това е част от дебютната книга на Ели Цонова  „Когато порасна, искам да стана чужденец“, която ще се появи в книжарниците началото на март.

Научи повече за предстоящото представяне на книгата на Ели Цонова.

Виж какво е любовта за Андреа и Дамян.

Последвай ни в инстаграм.