Нещата от живота

Понякога наистина е по-добре да се довериш на съветите на хората, които все пак са живели доста повече от теб

Тази седмица ще те запознаем с няколко човека, които са видели и разбрали много за живота и въпреки това понякога остават изненадани от резките промени, които той им сервира. Надявам се историите им да те накарат да се поставиш поне за малко в тяхното положение и да видиш света през техните очи. Така или иначе в един момент ще ти се наложи да разбереш какво е от първа ръка.

– Всичко, което става, не е само лошо. Нито може да бъде всичко хубаво. Това, което за един е добро, за друг е лошо и обратното.
– А с какво се занимавате?
– Собственик съм на един вестник. Но всичко, което пиша, е с историческа тематика. Веднъж ме бяха питали на едно място какво съм завършил. Викам – нищо не съм завършил. Завършиш ли нещо– умираш! Впрочем знаете ли откога съществуват изборите?
– Не съм сигурна.
– Първите… идиоти, които са измислили да се гласува за някого, това са римляните. Те не са имали представа, че хората са в три групи. Всички се раждат голи, правени от един инструмент, печени във една фурна. Но се оформят като човеци, хора и народ. Три различни неща. Човешките същества са като тесто. От него можеш да направиш баница, пица и мекица. (Започвам да се смея.) Виж как се смеете, ама така е! И когато това тесто попадне в ръцете на некой негодяй, той прави от него паспал. Знаете ли какво е паспал? Превтасало тесто, дето и прасетата не искат да го ядат.

– Мога ли да ви задам въпрос?
– Питайте, питайте. На всички въпроси ще ви отговорим!
– Само един имам, към тримата. Какво мислите, че е най-ценното качество в един човек? Кое най-много вие цените в хората?
– (Мъжът с шапката) Веднага ще ви отговоря – любовта! Нещото, което не признава езикови граници. Чрез любовта всички намират общ език, тя единствена обединява по такъв начин.
– Любовта свързва, но честността е преди всичко. (Мъжът в средата)
– Най-важното е човек да е здрав, пък после идва всичко друго.

– Почти всеки ден сме тук.
– Всички заедно?
– Да, събираме се, живеем наблизо и се срещаме тук, седим си по цял ден и си говорим.
– То не остана какво друго да правим – казва жената изцяло в черно – всичките сме останали сами вече и не върви по цял ден сам вкъщи. Особено докато съвсем доскоро си имал някой, с когото да споделяш всичко – свежда поглед към земята, вероятно наскоро е загубила мъжа си. – Знаеш, че е неизбежно и че ще се случи, но никога не можеш да бъдеш подготвен за това. И е много тежко. – В този момент жената отляво поставя ръката си върху нейната: – И затова всеки ден сме заедно, за да си говорим и припомняме хубавите моменти и да правим и тези дни хубави по този начин.

Виж цветните момичета от миналата седмица.