Нещата от живота

Не вярвате в призраци? Може и така да е, но със сигурност „отглеждате” няколко в домашни условия

Светът е пълен със самотници. Едни живеят далеч от дома и семейството си. Други са си вкъщи, но с разбити на хиляди парчета, още влюбени сърца. Те са тъжни, замислени, променени, отчаяни, засрамени, пречупени, отхвърлени, предадени. И още хиляди неща. Но никой от тях не е наистина сам, докато пази призраците на своето минало прилежно подредени на закачалки в гардероба си. Не вярвате в призраци? Може и така да е, но със сигурност „отглеждате” няколко в домашни условия.

Те са верните другари от детството, гимназията или щурите студентски години, станали единствени свидетели на един куп първи неща. Познавате ги – чифт изтъркани дънки, суетшърт с развален цип и стар пуловер със захабена щампа. Опърпани и избелели, тези призрачни ветерани носят в прокъсаните си джобове парчета от шарения пъзел на живота ни, старателно събирани през годините.

Призрачните дрехи никога не биват обличани просто така. И не защото са извън мода. А защото с времето се превръщат в спасителна жилетка, която „нахлузваме” само в спешни случаи. За да си припомним миналото. За да се спасим от настоящето. За да придобием смелост да погледнем в бъдещето.

Отдавна са престанали да бъдат обикновени дрехи – те са духове на хора, места и събития, които вече са напуснали света ни, но преди това са дали своя немалък принос за сътворяването му.

Призрачните дрехи винаги имат какво да кажат. И те като всички приятели са въоръжени с няколко любими истории, които разказват по няколко пъти, понякога дори до втръсване. И макар че невинаги си в настроение да ги чуеш отново, стоиш и слушаш. Може би за да не ги забравиш, а може би просто защото знаеш, че приятелите не бива да бъдат прекъсвани. Намесваш се единствено ако се окаже, че разказваната история не е твоя. Защото все се е случвало да отстъпиш любима дреха на някого и тогава Твоето Си яке се сдобива с няколко грама чужди спомени.

Призрачните дрехи никога не остаряват. Незнайно как изтънелите от времето конци придържат пламъчето на бурното минало вечно будно. И ако заровиш глава в отдавна не толкова пухкавата качулка на суетшърта, ще усетиш аромата на цигарен дим, вклинил се там сякаш завинаги и напук на всички скъпоструващи перилни препарати. В ръкавите си призрачните дружки съхраняват цяла армия от емоции, които ни един фотоалбум не би могъл да побере. И нито времето, нито гравитацията са в състояние да ги заличат, ако са прилежно съхранявани на тъмно у дома. Независимо колко често домът сменя мястото и обитателите си.

Като малка имах цял град от призрачни приятели. Скътала ги бях в най-затънтената част на дрешника в коридора, където си живееха най-спокойно, далеч от всички нови обитатели на гардероба ми. Случвало се е да ги пазя от инвазията на недоброжелателни членове на семейството, които упорито настояваха, че трябва спешно да евакуирам достолепните „граждани”. За някои отстъпвах, а други бранех със сетни сили. С част от тях се разделих по собствено желание през годините, когато се премествах от едно жилище в друго, после в трето, четвърто и така нататък… Но някои пазя и до днес. И не бих ги разменила дори за експонати от последната колекция на Армани. Защото тези трикотажни създания са сред най-верните ми другари. Заедно сме преживявали добри и лоши моменти, били сме на хубави и не чак толкова хубави места. Те носят духа на някои от най-скъпите ми приятелства. Дори ухаят на тях. И все си мисля, че ако някой ден обуя избелелите дънки от гимназията, притисна силно очи и много силно го пожелая, с едно мигване ще се озова в училищния двор. А там ме чакат още верни приятели. И не всички са от плат.

И не забравяй да слушаш баба си, защото…