Нещата от живота

Един от онези филми, чието усещане не можеш да "разкажеш" дори и да опиташ да последваш сюжета дума по дума.

Филмът на Микеланджело Антониони показва разпадащата се връзка между преуспяващия писател Джовани (Марчело Мастрояни) и богатата му жена – Лидия (Жана Моро). Новата книга на Джовани току-що е публикувана, но той се намира в творчески застой. Същевременно най-добрият му приятел е в болница в много тежко състояние. В началото на филма Джовани и съпругата му посещават приятеля им Томазо (Бернард Вики) и обсъждат новата книга на писателя. Лидия се разстройва от състоянието на болния и излиза, а на тръгване Джовани е нападнат и почти съблазнен от болно и невъздържано момиче. След като вижда, че жена му е разстроена, Джовани не й обръща особено внимание, нито се опитва да я утеши.

Между двамата има голяма пропаст. Бракът и съвместният им живот вече не е това, което е бил преди. Те не са груби един с друг, не се карат и няма излишни драми – просто едно отчуждение.

Те са отегчени, но сякаш не правят нищо по въпроса. Продължават своята връзка като някакъв фарс, по някакво вътрешно чувство за отговорност един към друг, но не правят усилия, за да се опитат да се свържат отново и да заздравят връзката си. Вечерта двамата излизат на нощен клуб, където гледат  хипнотични и еротични танцови изпълнения. Пропастта помежду им започва да изпъква все и все повече. В крайна сметка отиват на богаташко парти, организирано от бизнесмен милионер, на което Лидия по-рано не иска да отидат. Когато Джовани я пита защо е променила решението си, тя просто отговаря, че „човек трябва да прави нещо”.

Партито заема цялата втора половина от филма. Атмосферата там е изключителна – привлекателна жива музика, пищна обстановка, красиви гости, а на този фoн отчуждението между Джовани и Лидия продължава да изпъква все повече, но показано по много елегантен и ненатрапващ се начин. Както в останалите филми на Антониони, и тук всичко изглежда много естествено и неподправено.
По време на партито Джовани започва флирт с красивата млада дъщеря на домакина – Валентина (Моника Вити). Той го прави напълно неприкрито – сякаш просто е безволеви предмет, който се носи по течението. Като малко дете – харесва си нещо ново и отива да си играе с него. Освен че жена му е наблизо, тя го наблюдава, но това сякаш не е проблем за него.

Антониони съвсем майсторски ни показва самото събитие като един организъм.

Не схематизира разказа само до главните герои и основните теми на филма. Напротив, „Нощта” следва естествения си ритъм, музикантите продължават да свирят, а малко по-късно завалява дъжд, който още повече освежава така или иначе живото събиране. Гостите започват съвсем лудешки да се забавляват на дъжда и да скачат с дрехите в басейна, а Лидия избягва за кратко с мъж, който цяла нощ я ухажва и се навърта около нея. Тя се забавлява на компанията му, но когато той тръгва да я целува, тя отказва с думите: „Съжалявам, но не мога.” Въпреки всичко тя не може толкова лекомислено да флиртува и да изневери. Лидия показва голяма човечност и достойнство, което е много точно уловено и предадено от актрисата Жана Моро.

Колкото и детайлно да бъде описван филмът на Антониони, думите никога не могат да предадат точното усещане на „Нощта”, защото те по-скоро служат за схематизиране и опростяване на съдържанието, което във филма съвсем не е предадено по този начин.

Това, което е най-важното, а няма как да бъде точно описано с думи, е невероятното усещане на един вечен филм, който 50 години по-късно не изглежда остарял – ни най-малко.

Филм – който е безкрайно естествен и енергичен, без да бъде шумен, остър и динамичен (по съвременен начин). Усещането на един филм, който оставя следа със своята хипнотична атмосфера и своите герои, които не са повърхностни, едностранни или тезисни – нито са добри, нито са лоши. Не са някакви режисьорски твърдения, които са просто служители на историята – те са такива, каквито са – хора, които могат да ни изненадат, хора с предимства и недостатъци. Едни истински хора.

Виж още един вечен филм от нашия watchlist.