Нещата от живота

Вино и поезия по февруарски

Още древните римляни са казали In vino veritas (букв. от латински: Във виното е истината) и много от писателите се придържат стриктно към този принцип.

Независимо дали са световноизвестни класици или родни автори, любовта към чашката е била движеща муза, макар и доста драматична. Алкохолът и пагубното му действие често е и основен акцент в творчеството им. 

Затова в месеца на любовта и виното няма как да не обърнем внимание на писатели, известни с любовта си към алкохола. Някои от тях са се борили с този порок и (отчасти) са го победили, а други – в типично артистичен стил – са вярвали, че на дъното на бутилката са великите идеи.

Ето и някои от известните автори, които обичали да си пийват:

О. Хенри

Американският писател Уилям Сидни Портър е най-известен със своя артистичен псевдоним О. Хенри. Написал е над 600 къси разказа, като често е завършвал по разказ на седмица.

Колкото повече расте славата му обаче, толкова расте и неговата страст към чашката.

Разхищенията му са големи, той се пропива и жена му го напуска. Любовта му към пиенето го води до тривиална смърт – цироза. Така един велик писател с фин хумор и множество разкази с неочакван край умира в бедност като алкохолик.

Труман Капоти

Никой не може да обвини Капоти в човещинката, че е смесвал работата с удоволствието. Докато е пишел „Хладнокръвно”, американският писател е пийвал едно двойно мартини преди обяд, после за обяд и за след обяд. Любимото му питие обаче е било голяма водка с портокалов сок. След като е арестуван за шофиране в пияно състояние, авторът на „Закуска в „Тифани” влиза в рехабилитационен център за алкохолици в Кънектикът. Успявал е да стои далеч от бутилката за три-четири месеца и после пак е посягал към нея. Като истински екстроверт Капоти е обичал компаниите и баровете, но не е намирал мярката. В едно телевизионно предаване се появява пиян и промърморва: „Пия, защото само тогава е поносимо”.

Чарлз  Буковски

Обичан и мразен, стилът на Буковски е силно повлиян от атмосферата в родния му град Лос Анджелис. По време на Голямата депресия баща му често е бил без работа и е тормозил сина си вербално и физически. Вероятно за да притъпи тази травма, авторът на „Жени” започва дългогодишната си връзка с алкохола още на 13 години. Тази нездрава афера обаче го вкарва в затвора и в психиатрията. „Когато пиеш, светът все още е някъде там, но не те държи за гърлото”, казва Хенри Чарлз Буковски.

Франсис Скот Фицджералд

Скот Фицджералд описва опияняващия разгул на висшата класа в Ерата на джаза със същия успех, с който е участвал в него. Любовта му към спиртните напитки е пословична още от колежа, през 20-те години на XX век става доста по-сериозна, а до края на 30-те години изцяло разстройва здравето и психиката му. Авторът на „Великият Гетсби” е предпочитал джин, защото е смятал, че не оставя следи в дъха, но не е връщал и ром, както и скоч. За съжаление отровните му отношения с буреносната Зелда са допълнително усложнени от прекомерните количества алкохол, употребявани и от двамата.

Ърнест Хемингуей

Вярна дружка на Скот Фицджералд, с когото са част от Изгубеното поколение, Хемингуей е пиел здраво. Силната му привързаност към чашката го води към алкохолизъм в късните години от живота му, когато се засилват физическите и психическите проблеми. Може да се каже, че Хемингуей е бил нещо като „алкохолен турист”, защото във всяка различна страна той е опитвал местния спиртен специалитет – грапа, марсала, кампари в Италия; лайм, кокосова вода и ром в Куба и на Флорида Кийс; коняк, арманяк, перно и калвадос във Франция; анасонов ликьор, херес или бренди в Испания. През 1942 година в Хавана авторът на „Старецът и морето” дори поставя свой рекорд – 17 двойни ледени дайкирита наведнъж. „Реалността е илюзия, породена от липсата на алкохол“, категоричен е той. 

Едгар Алън По

Кървава литература, достойна за Тарантино, зловещи разкази и мистерии – днес Едгар Алън По е истинска икона в класиката.

Любовта му към бутилката бренди в комбинация със семейна рецепта яйчен пунш остава за цял живот и е най-вероятна виновница за смъртта му.

И до днес няма доказателства, но във вестниците от 1849 година се споменава като причина за смърт„интелектуална възбуда” – често срещан евфемизъм за позорния алкохолизъм. 

Калин Терзийски

Авторът на романа „Алкохол” преживя не една и две кризи, свързани с коварния порок. Битката му с чашката е на приливи и отливи и често пъти достига скандални за родния шоубизнес измерения. От „осанна” до „разпни го”, Терзийски си спечели спорно място в българската литература не без помощта на алкохола. 

„Като знаеш от какво страдаш, па ако ще и то да е непоправимо – все ти е някак по-леко. По-лекичко ти е! Видимият враг те мобилизира. Но освен това – дава ти и оправдание. Аз, казваш си ти, не мога да спя, треперя целият, приличам на призрак и пия много, защото животът ми е разбит”, пише Терзийски във „Войник или Упование за обезсърчените”.

За още книжни коментари и класации виж тук.

Ето и няколко книги за онези, които не харесват Празника на влюбените.