Ритуали на удоволствието – брънч и други свещенодействия
Go Story: Сервираме ти храната, която пленява сърцето - нека влязат брънчът, аперативът и тапасите
![брънч и други свещенодействия](https://goguide.bg/wp-content/uploads/Draft-Collage-15-5.png)
Няма друго същество във всички краища на огромната Вселена, което да е въздигнало удоволствието на такъв пиедестал, както човекът. Ние обожаваме да се наслаждаваме на екзистенцията и намираме всевъзможни поводи за това.
На никой бохем по душа и foodie по природа не са му достатъчни обикновените закуска, обед и вечеря.
Те са за лаиците и за тези, които наистина не го умеят свещеното „долче вита“. Истинските ценители на добрия вкус създават свои собствени ритуали, за да превърнат ежедневието в пиршество за сетивата.
За да ги обобщим – на сцената излизат брънчът, аперитивото и всички възможни вълнуващи преживявания,
които запълват сивия ни делник и времето между основните хранения. Разказваме за тази вкусна ритуалност и за останалите приятели, които я придружават, за да ни напомнят, че животът не е нищо друго освен безкраен празник.
![](https://goguide.bg/wp-content/uploads/pexels-cottonbro-studio-4877868-1024x683.jpg)
Forever in our hearts – Brunch
Стандартният отговор на въпроса какво е брънч е комбинация между закуската (breakfast) и обяда (lunch) или хапване през уикенда, което напълно слива късната закуска и последвалия обяд. Историците обаче и до днес спорят кой е създател на това гениално свещенодействие и коя родина можем да определим за негов дом. Официално едно от първите сведения за употреба на новата дума е от края на ХIХ век във Великобритания, когато писателят Гай Берингър пише в свое есе, публикувано в Hunter‘s Weekly през далечната 1895 г., че брънчът
„ти носи добро настроение и те кара да се чувстваш удовлетворен от себе си и своите близки. Премахва всички тревоги и проблеми на седмицата“.
И макар той да е измислил думата, традицията определено не е негово дело. Някои вярват, че брънчът произхожда от ловните закуски във Великобритания, които започвали с обилни няколкостепенни ястия, които включват разнообразие от яйца, меса, бекон, пресни плодове и сладкиши. Други източници твърдят, че брънчът се появява като отговор на католическата практика да се пости преди църковна служба в неделя, а след това миряните да сядат на обща трапеза в средата на деня.
![](https://goguide.bg/wp-content/uploads/pexels-cottonbro-studio-4877864-1024x683.jpg)
От Англия брънчът се пренася в САЩ, където става истински бум през 30-те години на ХХ век.
Тогава холивудските звезди пътували с влакове между Западното и Източното крайбрежие, а в средата на пътуването спирали за късна закуска в Чикаго. Още по-голяма популярност брънчът добива след Втората световна война, когато американците започват по-рядко да ходят на църква и да търсят нови неделни удоволствия с късно хапване и срещи с приятели.
Брънчът става масов и заради нуждата на вече работещите след Голямата депресия жени да почиват активно през уикенда.
Естествено и сериалът Sex and the City го изстрелва в космоса, след като хитовите героини не пропускат своите събирания именно на неделен брънч. Първоначално вятъра на промените усещат луксозните хотели, в които първо се сервира, а след това традицията възприемат всички ресторанти, кафетерии и заведения. Обикновено го срещаме в два формата – Prix fixe, при който плащаме твърда цена и хапваме на бюфет, и A-la-cartе, при който избираме от брънч меню.
![](https://goguide.bg/wp-content/uploads/pexels-cottonbro-studio-4877850-683x1024.jpg)
Традицията налага и коктейлите преди обяд като свое естествено амплоа.
Благодарение на брънча на масата ни през уикендите присъстват популярни „сутрешни“ коктейли като „Блъди Мери“, „Белини“ и „Мимоза“. Един брънч не може и без Яйца Бенедикт (поширани + сос „Холандез“), които се твърди, че са създадени като рецепта специално за брънча в прочутия ресторант Delmonico’s. Към тях добавяме бекон, английска закуска, авокадо тост, купи с йогурт и свежи плодове, а ако говорим за брънча у нас – не пропускаме мекички, пържени филийки и какво ли още не.
Viva L’Italia! Viva L’Aperitivo!
![](https://goguide.bg/wp-content/uploads/pexels-cottonbro-studio-4877858-683x1024.jpg)
Кой друг да измисли безкраен празник на живота освен италианците!
Aperitivo не е просто традиция на Ботуша, този ритуал отразява цялостната философия, че насладата е основна цел на нашето съществуване. Aperitivo от векове е част от културата на Италия. Той е повод за разпускане след работа, общуване с приятели, време за леки ароматни напитки и вкусни неща за хапване към тях. Обикновено часът за aperitivo е следобед и в ранната привечер, непосредствено преди вечеря, за да ни се отвори глътка и да се възбуди апетитът. Терминът aperitivo идва от латинската дума aperire, която означава отварям. Aperitivo всъщност е много старинен ритуал, в чиято основа седят горчивите лечебни напитки тип диджестиви, създавани първоначално от монаси за лечебни цели.
![](https://goguide.bg/wp-content/uploads/pexels-cottonbro-studio-4877857-683x1024.jpg)
Напитките, наречени aperitivo, се появяват за първи път в Италия около 1300 г., когато се усъвършенстват техниките за дестилация.
Тогава те са се използвали за подпомагане на храносмилането и стимулиране на апетита и скоро дават началото на популярен ритуал преди вечеря, към който се добавят и малки ястия.
Корените на aperitivo могат да бъдат проследени до Древен Рим.
Съвременната концепция обаче се утвърждава през XVIII век, когато вермутът става популярен в Торино. В началото на XX век aperitivo се превръща в социален феномен в Италия. Кафенетата и баровете, в които се сервират аперитивни напитки, стават средища на интелектуален и артистичен живот, привличайки писатели, художници и музиканти. Задължителните коктейли към него са Negroni, Americano, Aperol Spritz, Bicicletta, Garibaldi и др. Обичайно тези леки и освежаващи горчиво-сладки напитки се поднасят с дребни мезета – антипасти, гризини, маслини, осолени ядки, плата с мортадела, прошуто, панчета или брезаола, често в комбинация с грана падано, скаморца, моцарела и др.
![](https://goguide.bg/wp-content/uploads/pexels-cottonbro-studio-4877851-1024x683.jpg)
Siesta, Tapas!
Испанците също имат своите моменти между и след основните хранения, които превръщат в истински празник! Те дотолкова са се усъвършенствали, че дори са модифицирали традициите. Емблематичната испанска siesta по дефиниция е кратка дрямка в ранния следобед след обедното хранене. Думата се отнася до самата дрямка, но и до периода между 14 и 17 часа, който се използва за сън, както и за свободното време, хранене по средата на деня или други дейности. В съвременната традиция испанците наричат siesta обикновено
или следобедното, или ранното време преди вечеря, което посвещават на коктейли и страхотни tapas.
Смята се, че етимологичният произход на думата tapa (буквално тапа, запушалка, похлупак, капак) идва от стар обичай да се покриват чашите с вино в кръчмите с парче хляб или резен шунка, за да не влизат насекоми и прах. Чашите са се покривали и с малки чинийки, в които по-късно предприемчиви бармани и търговци са започнали да поставят парчета колбаси или сирена като комплимент към гостите. От тогава tapas (мн.ч. на tapa) официално значи „мезе“ или малки хапки храна, поднесени към питиетата.
![](https://goguide.bg/wp-content/uploads/pexels-cottonbro-studio-4877854-683x1024.jpg)
Смята се, че обичаят да се поднасят се е зародил в южния град Севиля, като днес в някои области на Северна Испания, главно в Кантабрия, Ла Риоха и Баския, tapas се предлагат под формата на пинчос (pinchos) – „шишче“ или „хапки на клечка“.
В други области, най-вече в източна Андалусия, обикновено се предлагат безплатно към всяко питие.
Хапките могат да бъдат топли или студени, а в баровете за montaditos (вид малки сандвичи) се сервират с хляб като сандвич. На други места се сервират в глинени купички, а в провинции като Авила, Сеговия и Касерес традиционно включват маслини, хамон, морски дарове, сандвичи, панирани ролца от калмари, испанска тортия, пълнени чушки и др. Задължително тази сиеста, придружена с тапас, в Испания включва и sobremesa.
Терминът буквално означава „над масата“, или изкуството на разговор след хранене.
Вместо да си тръгнат веднага след хранене, испанците често прекарват времето си в разговор на маса, като, ако разговорът потръгне – приготви се да стоиш с часове!
![](https://goguide.bg/wp-content/uploads/pexels-cottonbro-studio-4877842-683x1024.jpg)
Към тези ритуали на удоволствието не пропускаме и английската чаена традиция, за която всички знаем и която се поднася с малки сладкиши и сандвичи, както и турския табиет за пиене на традиционния им чай, съпроводен с емблематичните им ориенталски десерти. В Гърция също имат свещенодействие за пиене на местна сладка напитка, която освежава в следобедните жеги, в които, както знаем – никой там не работи.
За финал те съветваме – открадни си някоя от горните традиции за празнуване на пролетта и не му мисли.
Брънч, сиеста и аперитиво определено дебнат зад ъгъла, а ние няма да ги подминем!
The Local: Христо Донев – Ричи
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч