Ритуали на удоволствието – брънч и други свещенодействия

Go Story: Сервираме ти храната, която пленява сърцето - нека влязат брънчът, аперативът и тапасите

Няма друго същество във всички краища на огромната Вселена, което да е въздигнало удоволствието на такъв пиедестал, както човекът. Ние обожаваме да се наслаждаваме на екзистенцията и намираме всевъзможни поводи за това.

На никой бохем по душа и foodie по природа не са му достатъчни обикновените закуска, обед и вечеря.

Те са за лаиците и за тези, които наистина не го умеят свещеното „долче вита“. Истинските ценители на добрия вкус създават свои собствени ритуали, за да превърнат ежедневието в пиршество за сетивата.

За да ги обобщим – на сцената излизат брънчът, аперитивото и всички възможни вълнуващи преживявания,

които запълват сивия ни делник и времето между основните хранения. Разказваме за тази вкусна ритуалност и за останалите приятели, които я придружават, за да ни напомнят, че животът не е нищо друго освен безкраен празник.

Forever in our hearts – Brunch

Стандартният отговор на въпроса какво е брънч е комбинация между закуската (breakfast) и обяда (lunch) или хапване през уикенда, което напълно слива късната закуска и последвалия обяд. Историците обаче и до днес спорят кой е създател на това гениално свещенодействие и коя родина можем да определим за негов дом. Официално едно от първите сведения за употреба на новата дума е от края на ХIХ век във Великобритания, когато писателят Гай Берингър пише в свое есе, публикувано в Hunter‘s Weekly през далечната 1895 г., че брънчът

„ти носи добро настроение и те кара да се чувстваш удовлетворен от себе си и своите близки. Премахва всички тревоги и проблеми на седмицата“.

И макар той да е измислил думата, традицията определено не е негово дело. Някои вярват, че брънчът произхожда от ловните закуски във Великобритания, които започвали с обилни няколкостепенни ястия, които включват разнообразие от яйца, меса, бекон, пресни плодове и сладкиши. Други източници твърдят, че брънчът се появява като отговор на католическата практика да се пости преди църковна служба в неделя, а след това миряните да сядат на обща трапеза в средата на деня.

От Англия брънчът се пренася в САЩ, където става истински бум през 30-те години на ХХ век.

Тогава холивудските звезди пътували с влакове между Западното и Източното крайбрежие, а в средата на пътуването спирали за късна закуска в Чикаго. Още по-голяма популярност брънчът добива след Втората световна война, когато американците започват по-рядко да ходят на църква и да търсят нови неделни удоволствия с късно хапване и срещи с приятели.

Брънчът става масов и заради нуждата на вече работещите след Голямата депресия жени да почиват активно през уикенда.

Естествено и сериалът Sex and the City го изстрелва в космоса, след като хитовите героини не пропускат своите събирания именно на неделен брънч. Първоначално вятъра на промените усещат луксозните хотели, в които първо се сервира, а след това традицията възприемат всички ресторанти, кафетерии и заведения. Обикновено го срещаме в два формата – Prix fixe, при който плащаме твърда цена и хапваме на бюфет, и A-la-cartе, при който избираме от брънч меню.

Традицията налага и коктейлите преди обяд като свое естествено амплоа.

Благодарение на брънча на масата ни през уикендите присъстват популярни „сутрешни“ коктейли като „Блъди Мери“, „Белини“ и „Мимоза“. Един брънч не може и без Яйца Бенедикт (поширани + сос „Холандез“), които се твърди, че са създадени като рецепта специално за брънча в прочутия ресторант Delmonico’s. Към тях добавяме бекон, английска закуска, авокадо тост, купи с йогурт и свежи плодове, а ако говорим за брънча у нас – не пропускаме мекички, пържени филийки и какво ли още не.

Viva L’Italia! Viva L’Aperitivo!

Кой друг да измисли безкраен празник на живота освен италианците!

Aperitivo не е просто традиция на Ботуша, този ритуал отразява цялостната философия, че насладата е основна цел на нашето съществуване. Aperitivo от векове е част от културата на Италия. Той е повод за разпускане след работа, общуване с приятели, време за леки ароматни напитки и вкусни неща за хапване към тях. Обикновено часът за aperitivo е следобед и в ранната привечер, непосредствено преди вечеря, за да ни се отвори глътка и да се възбуди апетитът. Терминът aperitivo идва от латинската дума aperire, която означава отварям. Aperitivo всъщност е много старинен ритуал, в чиято основа седят горчивите лечебни напитки тип диджестиви, създавани първоначално от монаси за лечебни цели.

Напитките, наречени aperitivo, се появяват за първи път в Италия около 1300 г., когато се усъвършенстват техниките за дестилация.

Тогава те са се използвали за подпомагане на храносмилането и стимулиране на апетита и скоро дават началото на популярен ритуал преди вечеря, към който се добавят и малки ястия.

Корените на aperitivo могат да бъдат проследени до Древен Рим.

Съвременната концепция обаче се утвърждава през XVIII век, когато вермутът става популярен в Торино. В началото на XX век aperitivo се превръща в социален феномен в Италия. Кафенетата и баровете, в които се сервират аперитивни напитки, стават средища на интелектуален и артистичен живот, привличайки писатели, художници и музиканти. Задължителните коктейли към него са Negroni, Americano, Aperol Spritz, Bicicletta, Garibaldi и др. Обичайно тези леки и освежаващи горчиво-сладки напитки се поднасят с дребни мезета – антипасти, гризини, маслини, осолени ядки, плата с мортадела, прошуто, панчета или брезаола, често в комбинация с грана падано, скаморца, моцарела и др.

Siesta, Tapas!

Испанците също имат своите моменти между и след основните хранения, които превръщат в истински празник! Те дотолкова са се усъвършенствали, че дори са модифицирали традициите. Емблематичната испанска siesta по дефиниция е кратка дрямка в ранния следобед след обедното хранене. Думата се отнася до самата дрямка, но и до периода между 14 и 17 часа, който се използва за сън, както и за свободното време, хранене по средата на деня или други дейности. В съвременната традиция испанците наричат siesta обикновено

или следобедното, или ранното време преди вечеря, което посвещават на коктейли и страхотни tapas.

Смята се, че етимологичният произход на думата tapa (буквално тапа, запушалка, похлупак, капак) идва от стар обичай да се покриват чашите с вино в кръчмите с парче хляб или резен шунка, за да не влизат насекоми и прах. Чашите са се покривали и с малки чинийки, в които по-късно предприемчиви бармани и търговци са започнали да поставят парчета колбаси или сирена като комплимент към гостите. От тогава tapas (мн.ч. на tapa) официално значи „мезе“ или малки хапки храна, поднесени към питиетата.

Смята се, че обичаят да се поднасят се е зародил в южния град Севиля, като днес в някои области на Северна Испания, главно в Кантабрия, Ла Риоха и Баския, tapas се предлагат под формата на пинчос (pinchos) – „шишче“ или „хапки на клечка“.

В други области, най-вече в източна Андалусия, обикновено се предлагат безплатно към всяко питие.

Хапките могат да бъдат топли или студени, а в баровете за montaditos (вид малки сандвичи) се сервират с хляб като сандвич. На други места се сервират в глинени купички, а в провинции като Авила, Сеговия и Касерес традиционно включват маслини, хамон, морски дарове, сандвичи, панирани ролца от калмари, испанска тортия, пълнени чушки и др. Задължително тази сиеста, придружена с тапас, в Испания включва и sobremesa.

Терминът буквално означава „над масата“, или изкуството на разговор след хранене.

Вместо да си тръгнат веднага след хранене, испанците често прекарват времето си в разговор на маса, като, ако разговорът потръгне – приготви се да стоиш с часове!

Към тези ритуали на удоволствието не пропускаме и английската чаена традиция, за която всички знаем и която се поднася с малки сладкиши и сандвичи, както и турския табиет за пиене на традиционния им чай, съпроводен с емблематичните им ориенталски десерти. В Гърция също имат свещенодействие за пиене на местна сладка напитка, която освежава в следобедните жеги, в които, както знаем – никой там не работи.

За финал те съветваме – открадни си някоя от горните традиции за празнуване на пролетта и не му мисли.

Брънч, сиеста и аперитиво определено дебнат зад ъгъла, а ние няма да ги подминем!

The Local: Христо Донев – Ричи

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч