Нещата от живота

Онова насилие... психическото

Те носят черна качулка на главата и стоманена секира в ръката. А нашето последно желание преди екзекуцията е никога да не ги бяхме чували. Това е една човешка история. Твърде човешка, би казал Ницше. За младо момиче, което спира случайни минувачи по пътя и им задава един и същ въпрос:

„Кои са най-болезнените думи, които някой ви е казвал?“

Мъже и жени от различни раси и възрасти отговарят. Ето как:

Думите на полицията, след като мъжът ми ме беше пребил бяха: „Няма как да ти помогнем, той ти е съпруг“.

„Остават ти тримесеца живот“. Най-тежко ми беше, когато докторът каза това, след като ми откри рядък тип тумор. Това се случи преди около пет месеца, така че засега съм победител.

Бях скарана с баща ми от 8 месеца и един ден най-сетне се престраших да го потърся. Той ми каза, че в момента е зает, затова: „Ще ти се обадя по-късно“! Оттогава минаха седем месеца и той още не го е направил.

Бях малка, когато един ден, надвесена над домашното си, чух „Защо не си умна?“ от майка ми. Днес, 30 години по-късно, никога не бих казала такова нещо на детето си.

Една жена, с която излизах дълго време, ме заряза с тези думи: „Това между нас беше шега“.

„Да бъда далеко от теб се отрази чудесно на психичното ми здраве“ ми каза мъж, с когото се бяхме разделили преди месец. После добави, че менталните ми проблеми ме превръщат в човек, когото никой не иска в живота си.“

Веднъж чух от колега: „Окей, гей си, но имаш време да поправиш това“.

Сестра ми се обърна към мен и се развика: „Никой няма да те обича, твърде си счупена“! Оказа се лъжа, но когато го чух, част от мен го прие за истина. Дълго време ми трябваше да се разубедя, че не е.

Когато чух: „Синът Ви беше тежко ранен“. Държах телефонната слушалка и имах чувството, че целият ми свят се разпада.

Имаше един мъж, който още на втория ден от връзката ни си позволи да изрече „Трябва да си благодарна, че въобще ти обръщам внимание“. Като причина изтъкна, че съм дебела и никой друг освен него нямало да ме докосне.“

„Ще изгубите левия си крак“. Докторите ми го съобщиха, сякаш ставаше дума за нещо, което така или иначе не ми трябва.

„Твърде си шумна“. Когато ми казаха това, се почувствах изплашена да бъда аз. Сякаш от тук насетне трябваше да крия онова, което съм като личност.

Когато майка ми ми каза: „Съжалявам, че те родих“. Усетих как целият свят се обръща срещу мен. Не знам дали наистина го мислеше, но до ден-днешен се чувствам нежелана.

Ето и няколко лесни начина да станеш нов човек

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.