Да загубиш партньора си

Когато любовта си отива без всякакво предупреждение, а бъдещето остава една разбита мечта

  • 16.07.2013
  • от Ели Цонова

Не мислех да хващам толкова сериозна тема в период на политически размирици, и без нея си имаме достатъчно грижи в страната, но толкова много ме трогна следната история, че не можах да я оставя некоментирана. Става дума за актьорите от Glee (да, казвам умишлено Glee, а не този безумен български превод, който му лепнаха нашите медии) Лиа Мишел и приятелят ѝ Кори Монтейт, който почина внезапно преди няколко дни. Дори няма да навлизам в подробности, ясно е, че нещата в Холивуд протичат малко по-диво отколкото при нас простосмъртните, и че наркотиците са огромна част от ежедневието на разглезените хлапетии, които не знаят какво да правят с всичките тонове пари, които изкарват, но въпреки това ми стана тъжно, че Кори си отиде. Не толкова заради самия него, колкото заради приятелката му, за която връзката им приключи внезапно.

И това ме накара да се замисля какво ли ужасно чувство е да загубиш толкова близък човек, абсолютно неподготвен. Не говоря за случаите, когато партньорът ти с години боледува от неизлечима болест, или връзката ви не върви добре, и двамата го усещате и знаете, че скоро всеки ще поеме по своя път. Не, имам предвид онези кофти изненади от съдбата, когато изведнъж се случва нещо толкова неочаквано, което преобръща целия ти живот.

раздяла, загуба, любов

Сама по себе си раздялата е изключително неприятна развръзка на една визия, в която си инвестирал време, надежди, труд и чувства. Когато нещата не се развиват както сте си ги представяли, и дори след многократни опити не можете да стигнете до консенсус, идва моментът, в който трябва да си признаете провала. На себе си, и на партньора си. Ако сте живели заедно, идва стресът от местенето, честното делене на имуществото (в случай, че все още можете да говорите културно един с друг), а ако сте били женени, винаги имате адвокати, които да поемат говоренето вместо вас. Всичко това, колкото и тъжно да е, някак си е част от процеса, в който лека-полека започваме да свикваме с идеята, че отново сме сами. Имаме един вид завършеност на събитията, а дори и да са скъсали неочаквано с нас, рано или късно в един момент си давате сметка, че е било за добро.

Когато обаче ти си щастлив с един човек, правите общи планове за бъдещето ви, готвите се за сватба и си представяте вече как малките ви копия щъкат около вас, и точно тогава той е изтръгнат от живота, твоят свят се срива. Остава празнотата от разбитите мечти, чувствата ти не могат да бъдат заличени така, както съществуването на партньора ти, и ти имаш цялото право на света да се чувстваш прецакан. Пропадаш в една дупка, от която много трудно се излиза, постоянно мислиш за този човек и за това какво е могло да бъде, ако не ти го бяха отнели. Шансът да допуснеш нов партньор до себе си е минимален, а и неговата позиция не е лесна – вечно ще го сравняваш с любовта на живота си, която, ако сте имали стойностна връзка, автоматично поставяш на пиедестал.

Всеки следващ изглежда като бледо копие на оригинала, който завинаги ще остане перфектен в спомените ти.

 

раздяла, загуба, любов

Поправете ме, ако греша, но поне така си го представям. За мое огромно щастие, не съм попадала в подобна ситуация, но близък човек от моето обкръжение е, затова знам, че няма по-лошо нещо от това да загубиш партньора си. Защото внезапният край на нещо красиво, оставя своите белези, които никога няма да избледнеят.

Ако пък имаш партньр, но ви се налага да водите връзка от разстояние, не пропускай да прочетеш статията ни "Любов от разстояние".