ВСИЧКО Е ЗАГУБЕНО

Една история как борбата за оцеляване ни превръща в свръхчовеци

  • 07.01.2014
  • от Стефан Димов

Режисьор и сценарист: Джей Си Чандър
В ролите: Робърт Редфорд
Музика: Алекс Ебърт
Оценка в imdb: 7,3 (6098 гласа)
Рейтинг в Metacritics: 87/100
Рейтинг в rottentomatoes: 94 % одобрение
Нашата оценка: 8,5/10


Един човек, сам в своята яхта в Индийския океан. Не знаем кой е този човек, какво прави там и защо е сам, но това не ни е нужно – то само би затормозило филма. Товарен контейнер по средата на нищото пробива плавателния му съд и човекът започва своята борба за оцеляване. „Всичко е загубено” не е създаден по действителен случай. Това не е история за храбростта на някой американски герой – било то капитан на кораб или морски тюлен. Нито пък възхвалява някое правителство, държавен глава или нация. Историята на Джей Си Чандър надали ще присъства в списъка на американската Академия за най-добър филм, въпреки че действително е един от най-добрите филми на изминалата година. Един чист и ненатрапчив филм, каквито има все по-малко. Филм за стремежа и борбата на човек за оцеляване. Но не по украсения и приказен начин от „Животът на Пи”, а много „по-обикновен” и земен. Едно от най-силните качества на лентата е перфектният баланс във всяко едно отношение. Драматургия, кинематография, музика, актьорска игра. Титанът Робърт Редфорд изнася целия филм на плещите си, а и няма как иначе – той е единственото действащо лице във филма. Произведението и Редфорд нито за момент не прекаляват и не преиграват с трагичността на ситуацията, която всъщност е голяма. Не са внесени изкуствени дразнещи фактори, които допълнително да усложняват положението на протагониста. Всичко случващо се изглежда напълно естествено и поднесено с огромно уважение и страхопочитание към Майката природа и нейните стихии. Най-красивите кадри безспорно са подводните, включващи океанските обитатели и гледната точка от океана към лодката на Редфорд.


Филм с подобен сюжет и един актьор може да се провали много лесно, но „Всичко е загубено” остава верен на себе си до края. Въпреки че в началото лентата може да се стори прекалено обикновена, с развитието тя става все по-лична за зрителя. Филмът остава семпъл и много символичен до своя блестящ финал. Джей Си Чандър не мелодраматизира с проблематиката на героя си и не се опитва всячески да пролее някоя друга сълза у зрителя си, а вместо това разказва една достатъчно мъдра история, от която всеки може да почерпи нещо за себе си.


„Съжалявам. Знам, че това няма особено значение в този момент, но наистина съжалявам. Опитах се. Смятам, че всички вие ще се съгласите, че наистина опитах. Да бъда истински, да бъда силен, да бъда мил, за любовта, да бъда честен. Но не бях. Всичко е загубено.”...

... освен светлото бъдеще на независимото кино.

Виж и какво можеш да гледаш на кино тази седмица.