Горската омая като опиат за щастие: Милица Янкова

Без обхват, или пътуване навътре към себе си

  • 24.04.2020
  • от Плами Максимова

И докато всички се лутаме между стените на домовете и мислите си и се чудим как да преживеем "социалната изолация", която ни беше наложена, героите на тази поредица (с работно заглавие "Без обхват" - всички интервюта можеш да прочетеш в новия дигитален брой на Go Guide тук - бел.ред.) сами са избрали да бъдат далеч от градския шум и случките му, за да погледнат с широко отворени очи навътре към себе си и към един по-щастлив живот, за който ни разказват.

Целият ѝ съзнателен живот преминава с акцент върху изкуството. Милица завършва НХА, но вместо да попадне в графата на онези артисти, търсещи изява в града,

тя открива себе си на 200 км по вертикалата на щастието, на едно приказно горско място – Bedouin, и решава да остане там.

Сред природата тя обича, споделя, твори и благодари всекидневно за шанса, който има – да бъдедалеч от шума и насаме със себе си. Ето какво можем да научим от нея....

Последните седмици сеоказаха особено труди за много хора, свикнали с всички благини, които градът предлага, а ти доброволно се отказа от тях, за да търсиш себе си в малкото населено място. Как взе това решение?

След близо 10 години, прекарани в София и следването ми в Художествената академия, в живота по квартири, апартаменти, квартали, успях да се преситя на всички благини, които градът предлага. Открих, че за да бъда истински свободна, във вътрешен мир и хармония, да бъда полезна и пълноценна за себе си и за хората около мен, всъщност големият град не може да ми предостави това, от което имам нужда. Почувствах се като в затвор и така малко по малко започнах да се отдалечавам от тази масова идея. Имам нужда от природа, да се докосвам игрижа за нея, да ме вдъхновява, да бъдем взаимно свързани.

Какво научи за себе си, поставена в тази „социална изолация“?

Направила съм възможно най-добрия избор, че

всъщност хората в града в днешно време са много по-изолирани и сами между четири стени, отколкото аз, живеейки извън населено място, сред природата.

Как те накара да погледнеш към себе си тази промяна? Как човек свиква с новия режим на живот?

Както всеки човек аз също не успявам да намеря време за всички любими неща, които обичам да правя. Казах си - сега е време да се усъвършенствам. С новия режим не се свиква, трябва да се приспособиш и да извлечеш най-доброто.

Kазват, че понякога всичко, от което се нуждаем, е малко самота – ти кога и как го разбра?

В момента, в който започнах да оставам сама, истински сама сред природата. В момента, в който знаеш, че твоята самота е изцяло в твоите ръце и е миг на наслада и свобода.

Лукс ли е тишината в днешно време?

Определено, да! Лукс е да успееш да я оцениш.

Това да остане човек дистанциран от случките на големия град не е ли най-големият страх на съвременния човек?

Може би, затова се случва всичко сега, хората в момента масово, от една страна, са дистанцирани от случките, от друга – не, виждам каква е масовата паника в градовете дори и със социалната дистанция.

А на теб какво ти липсва от града? Има ли нещо, на което все още не можеш да намериш заместител?

Доскоро мислех, че ми липсва културният живот на града, но след последните ми посещения на столицата разбрах, че са ми достатъчни от 2 до 4 часа да се наситя на всичко, да нямам търпение да се прибера в гората, напълно изтощена и натоварена от жуженето на града. Приятелите винаги са добре дошли сред гората.

Кои са вещите, които взе със себе си, когато замина?

Огромен кактус, намерен до един контейнер в София, лампа с най-благата светлина, любимо огледало от моята баба и материали за рисуване.

Всъщност за теб кои са предимствата на селото пред града?

Времето на село тиктака с друг ритъм, много по-естествен, на който ти си композиторът.

Колко време ти беше нужно, за да се адаптираш към новия си начин на живот?

Няколко месеца, но определено нямаше година. Преместването ми на село стана много постепенно и органично.

С какво се занимаваш всъщност в момента?

Част съм от семейството на едно приказно горско място – Bedouin. Моята мисия е да давам любов към красотата на нашите последователи, да посрещам всички резервации и гости, да организирам и менажирам всички планирани събития. Една голяма част от тях са сватбени, рождени дни, както и два фестивала, които организираме всяко лято. Bedouin е сбъдната мечта, която дори не съм мечтала!

Какво си заслужава да разбереш в този живот?

Любовта, свободата и природата са смисълът на живота! Също и че всеки човек трябва да поема премерени рискове. Трябва да обърнеш внимание на живота, докато го живееш!

И накрая... колко малко му трябва на човек, за да бъде щастлив?

Една усмивка, един мил поздрав и добра дума! Усмихнете се въпреки намръщеното време и днес правете това, което обичате, намирайте време за добри приятели и за онези, "малките" нещица, които ни правят най-щастливи, подарявайте обич и усмивки, бъдете щастливи и не забравяйте:

щастието е настроение - тук и сега, а не дестинация, до която трябва да стигнеш... някога!

Ако още неси прочел новия дигитален брой на Go Guide, можеш да го направиш тук.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.