Докато вали

Kато в песен на Garbage, като в написано от Маркес

0 коментара Сподели:

Навън вали от векове. Вали на асфалта пред офиса, пред входа на паркинга в мола, върху парти грила на балкона на съседите, по крилете на орлите, кацнали до "Ариана", по лицата на подивелите за бас тийнейджъри пред сцената в парка. Попива в почвата и се просмуква в костите.

Вали, докато изпълняваме ритуалите си сутрин. Докато се срещаме и разминаваме в подземните тунели.

Докато гледаме разсеяно екраните в метрото. Докато следим историите си в Instagram и си представяме животите си – един на друг или несбъднатите свои.

Вали и вечер след последната за днес прегръдка на случайни мокри от уши до глезени хлапета в подлеза на "Опълченска".

И нощем, щом утихне всичко и се включи пак алармата на гадния съсед отдолу. 

Вали, докато момчето с жълтия суичър от велосервиза поръчва третото си за деня кафе в закусвалнята отсреща. Докато жената, с която живее, се чуди дали да го напусне днес. Или пък утре. Докато мъжът, когото тя обича, я вижда пред себе си цялата сутрин под душа в просъница, докато синът му се тръшка пред вратата на банята. Докато жена му още спи.

Докато се разтягаш в леглото в малките часове преди сън и после храниш котката с остатъци от снощна манджа от хладилника. И нищо повече не искаш. И нищичко не ти е нужно освен слушалките в ушите и познатият ти ритъм.

Вали като в написано от Маркес и като в песен на Garbage в изпълнение Джеймс Хетфийлд. Почти като по новините, но наистина.

Тук можеш да почерпиш идеи за плейлиста за седмицата.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *