Истинско момче за пример, което променя заобикалящата ни среда

Без да сме обременени от неговата скромност, ще изброим всички проекти, в които е забъркан Валери Гюров. Той е съосновател на „Трансформатори“ – сдружение, което се занимава с проблемите на градската среда, архитектурата и дизайна; заедно с Никола Михов и Мартин Ангелов движи и проекта СОЦМУЗ – виртуален музей на българския графичен дизайн; архитект е по диплома и наследство, стрийт арт артист по призвание и душа и сърцето на новото градско пространство Gifted, посветено на местни артисти, колективи и брандове, които се опитват да градят съвременния имидж на столицата и страната ни като атрактивна дестинация за туризъм.

Това изречение ни се получи дълго и все пак недостатъчно, за да изброим всички каузи, за които се бори Валери. Той е пряк участник в създаването на съвременната градска култура и истинско момче за пример, с което държим да те запознаем.

Gifted е свежо градско пространство, което трудно можем да дефинираме, ти как би го определил?
Като мястото, от което градът имаше нужда. Миксът от функции цели да срещне автори и публика по непринуден начин. Надявам се да успяваме да помагаме на ценните местни агенти да представят града и държавата ни в позитивна и съвременна светлина.

Какви автори събираш там?
Само готини и креативни хора, условието е да са българи, предполагам, че някой ден ще ни гостуват и чужди автори за изложба например, но при продуктите твърдо ще подкрепяме само местната сцена.

Има изключително ценни неща в интериора, всичко ли се продава?
Няколко от нещата не са за продан, като двата червени стола от зала в НДК и този от сладкарницата – имат историческа стойност. Има и няколко неща от колекцията на SOCMUS, които също не бихме продали, защото са уникати.

Как се сдобиваш със соц предметите наоколо? Фотоалбуми, книги, картички, CD-та, текстил, аксесоари и какво ли още не…
Използваме най-различни източници: от ходене до битака, през български и чуждестранни сайтове за антики и втора употреба, през лични архиви и случайни находки.

Разкажи ни и за експозициите в изложбеното пространство на долния етаж? Кой е авторът, когото мечтаеш да поканиш, а все още не си?
Започнахме минигалерията с откриваща изложба на моя добър приятел плакатист Стан Парталев, който в момента се е посветил на шрифтовия дизайн и очаквам скоро да докара екипа на Fontfabric за групово шоу. От май миналата година до сега направихме още много хубави изложби като например Българската графити азбука от А до Я, Write or ride, плакатите на проф. Димитър Тасев и още, и още. Много се радвам, че успяхме да докараме и Борис Праматаров, когото открих за себе си случайно във Flickr преди 7 – 8 години, поканих го за участие в „Улица Кутиена“ на Шишман 2011 и се радвам как се развива във и извън България.

Мисля си, че ще е супер яко да поканим Стефан Дойчинофф, много силен бразилски артист с български корен, чиято книга очакваме всеки момент да пристигне при нас в GIFTED. Даже въпросът ви ме провокира да му пиша направо с отворена покана за бъдещето.

А какво се случва с проекта, който имахте с Никола Михов – SOCMUS  (бел. ред. –  за събиране на продукти на графичния дизайн от времето на социализма ) и осъществихте ли мечтата си за физически музей на творбите?
Добрата новина е, че известно време ни помага един приятел на Никола от Франция, с чиято помощ колекцията ни нараства с всеки изминал месец. Обмисляме създаването на физическо пространство за показването на част от нещата, но колко време ще ни отнеме реалното случване, не мога да кажа. Силно се надявам, че силите ще ни стигнат и за това.

Тренд ли са все още носталгията и интересът към социалистическа България?
Не мога да кажа дали е тренд или не,

мен лично самата носталгия хич не ме гони или интересува като такава, интересни са ми нещата единствено от дизайнерска гледна точка.

Е, може би не се съпротивлявам даден обект да ме връща в детските ми години или да си представям тези на родители ми например.

Ти си свежа глътка въздух за развитието на градската култура и изкуство. Има ли и други като теб, които би дал за пример?
Хах, мерси за комплимента. Със сигурност има още много хора, които се опитват да бутат нещата напред, сещам се на прима виста за Петър и момчетата от Five High Skatepark, Наско от S.A.T. gallery, Иван-Александър и Destructive creation, КвАРТал, 140ideas, има и много други несъмнено.

Още ли си част от Трансформатори и от тази амбиция да промениш града?

Веднъж Трансформатор, завинаги трансформатор.

За жалост времето не ми стига да съм навсякъде, искам да посвещавам повече време на моите си неща, но ще се радвам, ако има продължение на проектите и идеите, които ни събраха през 2009 година. Необходима е свежа кръв, аз лично се поизчерпах от НПО дейности и седемте години усилия, та сега съм поел в нов седемгодишен цикъл, пък да видим къде ще ме отведе.

Ти ли намираш проектите си или те теб?
Май все по-често те мен, но гледам и аз да ръчкам в посоките, които ме вълнуват.

Как да държим жива връзката си с града? Как да я подхранваме?
Като бягаме от него при всяка възможност и намираме време за море, планина и дивота. Иначе в ежедневието си, като се движим пеш и с колело, по възможност с градския транспорт, а колата да пълним с приятели за трипове и мисии. Ще е готино, ако повече хора се грижат за повече места, да спортуваме повече и да си пазим града чист.

А това, как изглежда градът, влияе ли според теб на начина, по който се чувстват гражданите му?
На 100%. Всяка среда е пряко отражение на хората, които я обитават, и най-вече на техните характер и порядки. Така че, ако искаме да ни е по-добре, ние самите трябва да станем по-добри.

Ти си от онези, завърналите се българи, кажи ми какво си взе от живота извън граница?

Може би от Германия съм взел желанието нещата да си имат ред, мисля, че там успях и да напусна отчасти интровертната си натура и определено се поотраках

и научих да готвя по принуда.

Кое ти пречи най-много в България?
Не мога да кажа, че нещо ми пречи. Яд ме е, че имаме толкова некадърни и корумпирани политици, които разказват играта на цялата държава. Мутробарокът, беззаконието и безнаказаността погребват бавно, но сигурно всичко наоколо.

Кое ти е любимото място в София?
Май нямам конкретно, обичам Витоша, градските градини и паркове, „Раковска“, на много места се чувствам добре и най-вече у дома си.

С архитектура занимаваш ли се още?
Случва се и това, най-вече интериорни проекти. Много ми се иска да проектирам нечия къща или цяла сграда, но животът ми се разви в други посоки и вече и аз не знам дали ще строя някой ден въобще.

Дай ни пример за хубава сграда в София.
От старите харесвам много Недков и Урумов на „Витошка“ (апартаментни сгради „Недков“ и „Урумов“, арх. Радослав Радославов и арх. Константин Джангозов, 1937 – 1938 г.), остъклената на Берберов на „Раковска“, сградите на Овчаров. От съвременните има страхотни неща на I/O, Aedes, L6, Zoom и няколко други студиа.

Най-вдъхновяващите места, на които си бил?
Неапол, Лисабон, Берлин, Сан Франциско, Париж, Тел Авив. Иска ми се да обиколя още толкова много места, живот и здраве ще ги отмятам едно по едно.

Още една градска муза за пример!