Счупени кости и лешников пълнеж

Шоколад, лешници, браунита и още нещо много любимо и сладко

  • 25.11.2017
  • от С.Н./Е.И.

Много велики хора са казали, че най-хубавото нещо в този живот е да бъдеш обичан. Е, аз може би изобщо никога няма да стигна това величие. Точно поради тази причина се противопоставям на това изказване.

    

Казват, че истинското щастие се крие в това да бъдеш обичан. Според мен щастието се крие в точно обратното. Истинското щастие за мен е това да видиш как твоята любов кара друг човек да процъфтява, да преуспява, да разгръща целия си потенциал, и то само и единствено с помощта на безусловната ти, по детски много чиста, любов.

Нека бъдем искрени. Кое ще е по-хубаво? Да обичаш успял човек, който е постигнал вече всичко, което е искал, или обратното? Да обичаш човек, който още се колебае, лъкатуши из многобройните пътища, които животът предлага. Няма ли да е по-хубаво, няма ли да ни направи по-щастливи това да видим как един човек от дъното стига до върха? И то с нас. С нашата подкрепа, с нашата обич, с нашата закрила.

Да се обърне точно този човек и да ни благодари, че нашата искра е запалила огромен горски пожар. Това е истинското щастие според мен.

Не ме разбирайте погрешно. Не всичко е рози и пухкави облачета. Понякога пада гръм, разразява се буря и всичко тръгва надолу. В днешно време толкова сме парализирани от страха да не бъдем наранени отново, че сме станали може би малко по-трудни за обичане. Допускаме по-малко хора, да не кажа почти никого. Изграждаме стени, метални завеси и какви ли не купища отбраняващи системи, защото някога някой там в миналото ни е сравнил с дъното.

В името на самосъхранението се пазим от всеки, който е готов да прекрачи прага на същността ни. Залостваме вратата си и си оставаме сами в нашия замък с много високи стени.

Този процес винаги съм си го представял като погрешно зараснала кост. Някой ни е счупил, след това ние сами сме се опитали да закърпим стореното зло. Оправяме се уж. Всичко е наред, но дълбоко в себе си знаем, че не е.

Стига толкова за нас. Любовта е за това да се дава на друг човек. Нека направим нещо различно този път. Нека счупим всички неправилно зараснали кости на другия човек. Нека боли в началото. Но после бавно и много търпеливо да излекуваме всяка предишна рана. Казвам търпеливо, защото това никога не може да стане за една нощ. В чудеса се вярва трудно, понякога дори е невъзможно. А чудото на зарастването и чудото на истинското щастие става бавно, доста бавно.

Сигурно и вие сте чели как някои хора сравняват сините очи на любимите си хора с море, океан или понякога дори с локва.  Моят случай не е такъв.

Тази вечер, а и от доста вечери насам аз потъвам в шоколад. Но не от тези млечните, а от онези леко скъпарски шоколади, които в началото малко горчат, но след това разгръщат сладостта си. Тази вечер, а и от доста вечери насам аз потъвам в лешников пълнеж. Много сладък. Ако и вие не сте толкова фенове на моретата или на всякакви видове водоизточници и предпочитате нещо по-захаросано, то тогава имам само единсъвет. Обичайте кафявите очи, които ви носят усещане за топлота, за сладост, за спокойствие. Обичайте ги, за да бъдете щастливи и вие.

Черният петък продължава цял уикенд.