Ден след националния траур медии в реанимация

Колко е трудно да си адекватен

  • 13.12.2016
  • от Михаела Самарджиева

Хитрино. Жертви – вече осем. Мерки – предприети. Разрушения – огромни. Цистерни – десет обезопасени, по думите – остават 12 и всяка от тях представлява опасност. В събота част от 26-вагона композиция, превозваща пропилен и пропан-бутан, дерайлира и се взриви на гарата в Хитрино. Загинаха седем души в селото и един – впоследствие в болница. Операцията по обезопасяването на композицията продължава четвърти ден. Вчера беше обявен ден на национален траур. Някои реагираха адекватно. Други не. По стара традиция.

В този сайт сме свикали да се забавляваме, да си споделяме добра музика, места за приятно прекарано време, локации за вкусна храна и да си даваме съвети как да оцеляваме coоl в любимата ни София.

Този сайт рядко говори сериозно и си слага тъмните дрехи – не защото не ни е грижа или защото не следим актуалните събития, а защото просто смятаме, че има достатъчно места, които да го правят.

Нашата задача е друга и е далеч от „сериозния инфо поток“. Вчера обаче нещо ни жегна и се зачудихме дали в нас е проблемът. Когато една държава скърби – скърбящите са подредени по йерархичен ред. Първо скърбят институциите и държавните учреждения с флагове, свалени наполовина, след това „скърбят“ медиите, които пък ни показват как „скърбят“ истински засегнатите граждани. Горните две са длъжни да помагат на наистина нуждаещите се, да информират и да установяват някакъв елементарен ред за справяне с кризата, бедствието или проблема. Чудим се така логично, както текат разсъжденията ни –  защо тогава  (за Бога?!) от трите ни най-популярни телевизии, едната от които „държавна“, решиха, че вчера ефирното време с нищо не се е променило. Само една от тези три телевизии излъчи извънредно студио по повод деня на национален траур и отмени забавните и развлекателните си предавания. Другите две излъчиха „тематично“ новините си, а след това историческо предаване за 150 години от рождението на Андрей Ляпчев и съответно – турски сериал и развлекателно реалити за живота в българската ферма. Водещите на последното предаване бяха облечени цветно и се шегуваха помежду си (на запис, разбира се), но все пак „красиво“, излъчени в ефир. Не ни разбирайте погрешно – може би и ние снощи сме излезли да пийнем по нещо, може би сме се смели с приятели вкъщи, а може би сме направили коледния шопинг по-рано, но НИЕ сме обикновени хора, а това са медиите ни с национално покритие. Това са официалните ни и професионални, „преводачи“ на случващата се реалност.

Според Уолтър Липман

Заобикалящата ни реалност е прекалено обемна, прекалено сложна и прекалено скоротечна за непосредствено възприемане, 

затова са ни нужни медии, които „да ни я преведат“. Социалната и обществената роля на медиите е да ни „превеждат“, да ни „опосредстват“ действителността – заобикалящата ни реалност. И в случая тези „преводачи“ не се справиха! Във „втората медийна реалност“ в България снощи хора не бяха загивали, трагедия не се беше случвала и всичко беше нормално. Говорим за праймтайма и да – говорим за българските медии. Говорим си, защото смятаме, че някои неща са също толкова важни, колкото други. И ни е чудно защо, ако има криза, все някой ще се оака?! Ако правителството и службите като никога се справят адекватно, ще се провалят медиите, ако медиите се справят блестящо, пожарните ще закъснеят, ако те не закъснеят, министърът ще е в отпуска. Кога цялата верига ще е цяла и ще работи? Поне веднъж?

И ако кажете „как може да обсъждаме медиите при такава трагедия“, сигурни ще сте прави. Има и по-важни неща и те се намират в Североизточна България, административен център на община Хитрино, област Шумен.

Номерът за SMS-и го знаете – 1466. Нека помогнем, защото е важно.

Нека поне нашата част от опосредстването на действителността да върви правилно. Поне нашият край на веригата да е цял. А в една по-добра „непреведена“ реалност някой ден може би всичко ще работи перфектно. От държавата, през медиите, до точната скорост на влаковете, гарите и гражданите. От живеенето до скърбенето. Така както е редно. Някой ден, като по релси.

Виж още за истинските герои.