NASIMO - СВЕТОВЕН ГРАФИТИ МАЙСТОР И СКРОМНО МОМЧЕ

За вярата, доброто, любовта и изкуството

  • 06.06.2016
  • от Румяна Стойкова

Moмчето със синия шал на снимката е онова, което оправи реномето на българските графити артисти – от „прости драскачи“, както са наричани от консервните кутии, в търсени художници.

Той е най-популярният от тях напълно заслужено. Онова, което придава на личността му тази изключителност, не е фактът, че творбите му красят сгради и улици в България, Канада, Германия, Русия, Индия и къде ли още не, че е завършил живопис във Великотърновския университет или че наистина може да рисува истории и смисъл със спрея.

А че Станислав Трифонов е скромен, духовен млад човек, чиято основна цел в живота е да предаде колкото може повече от любовта си на хората и непрестанно да им напомня за тяхната преходност, за силата на смирението и за упованието в чистата мисъл и енергия или пък за смисъла на истинската свобода.

Почнахме да звучим религиозно-философски, но няма нищо лошо от време на време да си напомняме за важните неща. Точно в този дух си поговорихме с Настерa aka Nassimo и за да избистрим съвсем картината, ще споменем някои от най-популярните му графити:

В София – този на дядо Добре в кв. Хаджи Димитър 

Момичето с птицата и цветето в кв. Сухата река, посветено на стихотворението „Летящите хора“ на Валери Петров. 

Ликовете на Иван Вазов, Христо Ботев и Никола Вапцаров в Шумен.

Детето All we need is love в Пловдив, ОУ „Димитър Талев“. И така до безкрай...

От няколко дни любимата ни и последна в София е The gift of the Lord - Дар Божи. Може да бъде видяна на ул. "Ш. Петьофи" №55.

Всичко, излязло изпод неговия спрей, заслужава вниманието ти, също и това, което той сподели с нас.

Кога започна да рисуваш? Минал ли си през школа?

През 1995 беше първото ми докосване до спрея. Да, през школата по рисуване в Търговище и след това във факултета по изкуства в Търново.

Кой е първият ти графит и къде го нарисува?

В Търговище на гърба на една спирка и дори ме хванаха.

Писал ли си някъде к.р?

Не, това не е графити и показва само едно много ниско ниво на развитие.

Някой нарича ли те Станислав Трифонов?

Да, най-близките ми казват Станислав.

Къде по света има твои рисунки? И колко графита имаш до момента?

Не съм ги броил. На много места имам, но основно в Канада, Индия, Белгия, Англия, Румъния, Турция, Русия, Гърция, Хонконг и много други.

Имал ли си инциденти и кои са били най-опасните?

Много пъти, особено в ранните години, когато правехме повече нелегални графити с LBCcrew, гонене, стреляне, белезници и лежане по районните са само част от случаите.

Кога се запали по източни философии? И каква е тази работа с кришнарството?

Имах много тежки периоди в живота си, много неприятни неща бяха почнали да ми се случват и на всичкото отгоре се бях разболял невъобразимо. Това се случи към 2009 година, последствията от лошия ми начин на живот ме връхлетяха с пълна сила.

Бях прочел една книга на Петър Дънов, която оказа силно влияние върху живота ми. Реших да пробвам достоверността й, нямах избор. Оказа се, че всичко има много логика и работи точно по същия начин, както работи всяка една машина.

Лека-полека почнах да прилагам в живота прочетеното и стигнах и до кришна съзнание, което се оказа следващата стъпка в осъзнаването на себе си. За мен това не е просто някаква сантиментална религийка, а е чиста наука, която ти дава ясен поглед върху всички аспекти на живота.

Коя е твоята мантра? Може ли да се споделя, или всеки си я пази в тайна?

Мантрата е много добре позната и всички може би са я чували покрай песните на  Beatles и Boy George и други различни музиканти и hard coreбанди, тя е:

Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе, Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама, Рама, Харе, Харе.

Кой е духовният ти учител и стана ли ти духовен човек?

Имам няколко духовни учители, първият ми е Петър Дънов, след това дойде Шрила Прабхупада и живият ми духовен водач е негова милост Девамрита Свами.

Чувстваш ли се признат в страната си, особено докато си още жив?

Ами така изглежда, макар че не съм сигурен, че все още съм го заслужил чак толкова.

Какви са другите проекти, в които участваш в момента? В какви колаборации си се забъркал? Знам, че правиш дизайните на GOLOKA.

Основно се занимавам само с рисуване и колаборациите ми са с Urban Creatures и Ясен Гешев, също Goloka Wear, Герата и Md Beddah и Каската.

Изкарваш ли достатъчно пари?

Не мога да се оплача.

На какво би искал да се научиш?

Да рисувам като старите майстори живопис.

Мислил ли си някога да се откажеш и кое считаш за връх в кариерата си?

Не можеш току-така да се откажеш от природата си, а върховете постоянно се менят.

Къде обичаш да пътуваш?

На интересни места с интересни хора, засега любимата ми дестинация е Индия.

А къде си, когато изчезваш?

В себе си и изчезвам от суетата на светския живот.

Ако можеше да проповядваш, какво би казал на хората?

Да се опитаме да открием щастието вътре в себе си.

Какво мечтаеш да нарисуваш, къде и в какъв мащаб?

Мечтата ми е просто винаги да вървя по този път и никога да не се отклонявам, а размерът няма чак такова значение, ако има силно послание в работата ти.

Къде и коя е най-голямата ти изложба, която си правил до момента?

Най-голямата може би предстои, иначе в Канада имах към 70 работи през 2009.

Кой си ти и в какво вярваш?

Аз съм едва малка частица от цялото и вярвам, че един ден ще стана добър проводник на чистото добро.

АКО СИ СТИГНАЛ ДО ТУК, ПРЕДЛАГАМЕ ТИ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕШ С НОВИЯ АРТ ДИРЕКТОР НА ONE DESIGN WEEK