Из хрониките на модерния стопаджия

Преди десет години (даже пет) стопаджийството се олицетворяваше в това да  вземеш картонена табелка с надпис “Към морето” и да застанеш някъде на Цариградско или на което и да е друго шосе. Сега нещата са къде-къде по-прости. Влизаш в една от безбройните групи във фейса с наименование “Пътуващи от… до…” или в сайт за споделено пътуване, уговаряш се с някого за час, локация и цена и си готов.

Тези дни обаче много се разшумя около тази “порочна” практика за пътуване и това, че един министър поиска да се закрият въпросните сайтове. Фейсът и като цяло интернет избухна против въпросните намерения и се чуха всевъзможни мнения и коментари по темата.

Дали едно евентуално спиране ще донесе нужната регулация на сивия сектор за нелегални превози, или ще ограничи свободата на хората да пътуват по различни начини, ние не знаем. Но като виден привърженик на пътуването по море и суша, у нас и в чужбина, споделено или не, ти представям опита си на модерен стопаджия и плюсовете и минусите на това изживяване.

МИНУС: ВИНАГИ ИМА РИСК
Само по една профилна снимка и име (което понякога е звучното “Онзи без лице” или “Дреме ми на шапката”) човек няма как да разбере “всьо и вся” за шофьора, който си търси дружинка за даден воаяж. За спътниците, които пък ще ти правят компания, даже и толкова не знаеш и остава само да се надяваш да използват антиперспиранти, особено ако е горещ летен ден и колата няма климатик.

Рискът да попаднеш на откачалки е винаги налице и затова трябва внимателно да избереш човека, с когото ще пътуваш.

Излишно е да казваме, че някой без снимка или такъв, който на профила си има само изображения с чаша в ръка, не е най-надеждният шофьор, при който да се качиш. Риск естествено има и за водачите. Качвайки непознати хора, нямаш сигурност на какви зевзеци ще попаднеш и дали от някой от тях няма да се окаже измамник, крадец или не дай си боже нещо по-лошо.

За щастие за няколкото години, които пътувам по този начин, никога не съм попадала на такива шофьори или спътници и не съм чувала някой да споделя злощастен опит. Най-лошото, което се е случвало, е когато даден човек не спази уречената договорка и върже мазна тенекия на другите, която със сигурност ще ви развали настроението и ще потраква звучно през целия път, но в крайна сметка не е нищо фатално.

Когато нещо такова се случи, няма на кого да се оплачеш, защото няма регулиращ орган на тази дейност, и най-много можеш да напсуваш въпросния несериозник в групата или сайта за пътуване и да предупредиш другите за него. Но от друга страна, като се замисля, ситуацията пак е същата, когато влакът или рейсът, с които си избрал да пътуваш, закъснеят или въобще не дойдат. Ще пиеш една студена вода, ще се оплачеш на арменския поп и ще се надяваш да ти върнат парите за билета. 

ПЛЮСОВЕТЕ: ПО-ЕВТИНО, ПО-БЪРЗО, ПО-ЗАБАВНО, ПО-УДОБНО, ПО-ПРИЯТНО И ОЩЕ ПО-, ПО-, ПО-
Минусът на споделеното пътуване може да е само един, но пък за сметка на това плюсовете са значително повече. Докато пътуване с рейса от София до Пловдив излиза “скромните” 14 лв., то ако избереш споделения вариант, цената варира от 5 до 10 лв. в зависимост от колата. Без значение от крайната точка, най-често сумата е в пъти по-ниска. И ако имаш пари кат’ вестници и цената не те притеснява, трябва да отбележа, че и времето е значително по-малко. Ако до по-близки дестинации разликата не е толкова голяма, ще ти дам за пример последното си пътуване до Приморско с автобус. То беше с продължителност осем часа с една почивка, а защо още се пътува по стария маршрут, само катерицата Беатрис може да каже.

През това време шофьорът явно беше на диета и поради факта, че той гладуваше, се караше на всеки дръзнал да си хапне нещо.

Като пристигнах в София, бях на ръба на самоубийството и приятното ми морско прекарване беше замъглено от безумно дългото, досадно и гладно прибиране. Миналата година реших, че или ще пътувам с някоя фейсбук група, или няма да ходя на море, ако пак трябва да използвам услугите на някоя автобусна компания. За щастие попаднах на супер големи свежарки, с които отидохме и се върнахме заедно, и бяха толкова добри, че даже търсехме аптека в Бургас за алка зелцер.

Това сега, ако не е готина компания, здраве му кажи. Да не говорим, че когато пътуваш по този начин и попаднеш на разбрани спътници, спокойно може да спрете, когато искате, и ситуации от сорта “напикавам се/лошо ми е, но как да кажа на шофьора да спре, че целият автобус ще мрънка” са гарантирано избегнати.

И като още един бонус идва фактът, че по време на тези пътувания можеш да срещнеш много приятни хора, да завържеш контакти и дори да намериш любовта. Не че във влака и автобуса не можеш, но там най-често ще попаднеш на класическите типове: говорещия през целия път по телефона, миришещия с пуловера, хъркащия или моя личен фаворит пиещия ракия.

За финал ви призовавам да пътувате, както вие сами решите. Дали ще е на реален или виртуален стоп или пък с автобус или влак, няма значение. Важното е човек да има избор, а не той да се отнема под натиска на група заинтересовани лица и под претекста, че някой го е грижа. Всеки трябва да е свободен да прави избора си и никой не трябва да го ограничава, защото човекът е човек, когато е на път!

ХВЪРЛИ ЕДИН ПОГЛЕД И НА НАШИЯ ВАУЧЕР ЗА КОЛЕКТИВНО ВЪЗМУЩЕНИЕ!