СУБЕКТИВНА ГЕНИАЛНОСТ

За айкюто, падащите плодове и вицовете вместо коремни преси

  • 02.08.2015
  • от Яника Гюрова

Кои хора са гении – тези, които разбират какво, по дяволите, говори Шелдън (Теория за Големия взрив), тези, които могат да изпишат тонове, така де, томове книги на тема „Вълнението от първата любов“, или Пешо от съседния вход, който, дори когато разказва виц, създава нов свят.

Напоследък често чувам да се споменава IQ-то на средностатистическия българин, обикновено с подигравка, и то именно от точно този българин. И тъй като присъстващите винаги са изключение, все се чудя как така българите сме толкова глупави, а пък около нас – само умници. Та в тоя ред на мисли се запитах кои хора са гении и има ли такова животно сред нас.

Като типичен представител на женския пол за мен размерът също има значение, та като казах „гений“, се замислих за ония с големите мозъци. Тук мислех да запозная драгите читатели с IQ-то на всеизвестните умници, но от много цифри ме боли глава, пък и те (драгите читатели) най-вероятно знаят повече по темата от мен. Затова само ще припомня оная сладка история с момчето, дето му паднала ябълка на главата, заради която всеки втори средностатистически българин лежи под някое дърво и чака нещо да му падне.

Аз не виждам нищо интелигентно в това да се набиеш под някое дърво с падащи плодове, но онова, наш‘то момче, се оказало хитро и сътворило такава бъркотия за човешкия мозък, че другите, докато осмислят за какво им говори тоя, забравили да му се подиграват.

Но нека не омаловажавам така просташки откритието на Нютон, защото всяка човешка идея заслужава внимание.

Да се върнем към гения на днешното време. Най-честите асоциации, които правим с тази дума, са „физика“, „математика“, „логика“, „психоанализа“, или най-общо казано – наука. Обикновено хората с висок коефициент на интелигентност се занимават с наука и изкуство и така ни е по-лесно да ги разпознаем.

На мен ми харесва да мисля за речниковото значение на думата „гений“ – „творец с висша творческа способност“.

Творец. Някой, който създава светове.

Представете си сега, че сте в голяма, шумна компания (няма да ви е трудно) – всеки се смее, чуват се най-различни шеги и дори открити подигравки (които са още по-смешни). Не е ясно кой какво точно казва, защото всички говорят едновременно. Изведнъж обаче един човек се откроява. Всички млъкват. Той говори, а другите го слушат в захлас и тайничко се молят да не спира. А той просто споделя как сутринта се е успал за работа.

Кой е той ли? Той е гений. Той е оня човек, който създава светове. Онзи, който умее да ни „пренесе“ в така мечтаните паралелни вселени, където всичко е по-добро и по-хубаво. Онзи, който ни кара да вярваме във всичко, което казва, а единствената дума, която не знае, е „невъзможно“.

Всички познаваме поне един такъв човек, а срещите с него ни дават по-големи крила от Ред Бул, адреналинът ни избива през очите под формата на сълзи от смях, а емоциите, които изпитваме, и Фройд не може да ги анализира.

Ето за тези гении никой не говори, а те не са един на 50 хил. души. Те са барманът в кварталното кафе, касиерката в супера (точно оная, дето си мислиш, че те мрази) и Пешо с вицовете от съседния вход.

Те само чакат да ги чуеш. Затова следващия път, когато някой иска да ти  разкаже откъде му е петното от лютеница на задника, се заслушай. Може би познаваш гений.

Ето ти няколко идеи за умствени тренировки, които да препоръчаш на приятели. Знаем, че ти нямаш нужда от такива...