ИЗКУСТВОТО ДА СИ ЖЕРТВА В НЯКОЛКО ЛЕСНИ СТЪПКИ

... или каквото сам си го направиш, никой не може да ти го направи

  • 22.07.2015
  • от Стефани Калчева

Уикипедия ме информира, че един от синонимите на „жертва“,  е „загуба“. И това е толкова вярно, че чак е изумително.

Всички ние имаме поне по един приятел, който вечно е неразбран, прецакан от висшите сили, за него останалите хора са родени под щастлива звезда, докато по време на неговата поява на бял свят Бог просто е казал „мех“ и е люпил семки с отегчен поглед.

А сега стоп. Колкото и да не ни се иска да го признаем, всеки от нас малко или много влиза в ролята на многострадална Геновева, заедно с някакво невероятно заслепение, че „аз не съм от тия мрънкалници, дето все си мислят, че някой друг им е виновен“. А знаеш ли, че това са именно думите на този тип хора в подобна ситуация? Виж дали няма да се разпознаеш в някой от долните редове...

Като за начало обвинявай всичко и всички!

Шефът ти не те взима на сериозно, само ти нямаш увеличение на заплатата, идеите ти остават във въздуха и изведнъж офисът оглушава пред извънземните ти предложения, плод на гениален ум и капацитет? От една страна, може да се замислиш, че не си достатъчно квалифициран, може би изчерпан откъм вдъхновение, вероятно това дори не е твоята професия, в която наистина да ти идва отвътре да се разгърнеш, а по-скоро да претупаш отгоре-отгоре задачите. Сега е времето да се запишеш на всички курсове, за които се сетиш, да се социализираш, да започнеш няколко проекта, да се издъниш, да намериш твоето нещо и да се обогатиш по време на целия този процес. Хм, или пък просто да приемем, че си поредният неразбран гений, който мрази света и след като е разцепил секундата в 18:00, се прибира със скоростта на светлината директно вкъщи да цъка игри и да се оплаква със съквартиранта за гадните шефове и колегите идиоти. Тази ситуация е колкото мини форма на робство, толкова и на удобство. Така никога нищо не зависи от теб и можеш много ловко да се измъкнеш от неприятния момент с прозрението, че не си направил всичко по силите си.

Не прави нищо, за да промениш ситуацията.

Остани си в прословутата зона на комфорт, изпъни си краката и не помръдвай за нищо на света. До няколко дни ще бъдеш завършена жертва, която няма намерение да става най-добрата версия на себе си. Защо? Питай ме некое друго въпросче...

Ако все пак някакво малко гласче в главата ти писука, че си идиот с потенциал, се сети за думите на Йосиф Бродски (от толкова висене на дивана дано поне една книга да си му прочел), които са непреходни:

„Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това – историята, държавата, началството, расата, родителите, фазите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и т.н. В момента, в който хвърлите вината върху нещо, вие сривате собствената си решимост за промяна.“

Всеки път, когато реша, че Темида ми има зъб, се сещам за една приятелка, която обича да повтаря, че човек получава само това, което позволява. Ако в офиса имаш кофти среда, взимаш малка заплата и ти се иска да пиеш Ксанакс с розе (вместо сутрешното кафе), се замисли защо, по дяволите, стоиш там? В момента, в който истински осъзнаеш, че заслужаваш повече, повярвай ми, ще обърнеш света и ще намериш алтернатива. Не, няма да ти падне от небето със сигурност, ще си я извоюваш сам с нокти и зъби. Или пък остани и до няколко години ще си завършен чиновник по държание и манталитет.

В интимен план е още по-лесно да се влезе в ролята на жертва. Ти си прекрасен, отдаден, любвеобилен партньор, но по някаква причина другият човек не го разбира и оценява. Има две възможности – ако е вярно, значи си и малко тъп, за да останеш в тази връзка, а също така е страшно вероятно да правиш куп неща, които провокират гаджето ти да показва най-лошото от себе си. И, разбира се, няма да му/й кажеш това в прав текст, той/тя трябва сам да предположи. Междувременно ще предъвкваш темата за хиляден път с някой приятел, който по навик ще цъка с език и ще е на твоя страна...

А, да, за да бъдеш завършена жертва, не пропускай да се събираш със себеподобни!

Ако си блъскаш главата в стената от твърде много време, спри и се огледай. Може би има една незаключена врата, която не си забелязал...

А дотогава... Какво правиш с живота си?