Нещата от живота

Укорителното "Променил си се", което ти осмисля съществуването

Всички знаем какво гласи народната мъдрост „Вълкът козината си мени, но нрава не“ и колко често тези поговорки се оказват истина. Има някои навици и черти на характера, особено лошите, които наистина трудно се променят. Изминаха 3 години, а ти все още спираш цигарите, алкохола и бързата храна. Интересите ни обаче не са чак толкова статични. Още ли искаш да станеш космонавт,или смяташ, че да си принцеса е професия?

В един сюблимен момент, когато обсъждаш със старите другари най-ярките мигове от детството, осъзнаваш, че всичко много се е променило. Те ти казват, че не си същият. А ти започваш да се чудиш дали ти си „друг“ или те са „други“. Вече трудно намирате общи теми освен спомените от миналото и още по-трудно отделяте време за нови приключения заедно.  Просто вече не си пасвате. Променили сте се толкова, че вече между вас няма резонанс.

Истината е, че всички се променяме. Няма нищо по-естествено от промяната.

Психолозите твърдят, че променяме възгледите си за живота на всеки 15-ина години. Нашите морални убеждения имат жизнен цикъл и срок на годност, както повечето неща. Колко бързо лети времето! Сякаш вчера бях тийнейджърката с дънките с ниска талия, които показваха ненужно много при всяко сядане. А днес вече се възмущавам на младото поколение и на неговите модни прегрешения.

Промените са нещо хубаво и да ти кажат, че си друг човек, е комплимент. Представи си колко трагично би било, ако на 42 си същия като на 12. Ако това е хубаво, защо всички се възмущават от малолетните майки? Да не се променяш означава, че не взаимодействаш със света около теб; че не живееш, а вегетираш. Чрез „новото си Аз“ човек демонстрира, че се развива и се учи.

Колкото до казуса с безвъзвратно изчезващото старо приятелство – в това няма нищо трагично. Когато промениш интересите си и начина си на мислене, обкръжението ти също търпи изменения. Тези нови хора са много по-подходящи за теб, пасват ти по-добре и ще ти помогнат да стигнеш до следващия етап в твоето израстване.

Дори физически пътищата на хората също се разделят. Ти заминаваш да учиш в Америка, а твоята най-добрата приятелка е на 25 и още не е излизала от пределите на България. Как да й разказваш за Гранд Каньон и Лас Вегас, като тя очевидно не се интересува от пътувания? И как да слушаш какво прави Лора, онази зъбатата от 5^“б“, като искаш да обсъждаш идеи, а не хора. 

Никой никога няма да те посъветва да живееш в плен на миналото. Освен ако не си самотна 85-годишна баба. Но дори тогава актуалните клюки са по-подходящи.

Затова не го прави. Животът е красив и всичките му етапи имат своя чар. А хората, които ще срещаш по пътя, са най-голямото богатство. Вместо да се страхуваш от новото и непознатото, посрещни го с отворени обятия. Най-добрият ден за промени все още е същият – днес.

Че се променяме – променяме се. Виж къде изчезват простите отговори и как се появяват парадоксите.