Нещата от живота

Обидни са аргументите, с които ни пробутват завръщането на дима. Заведенията били частни и никой не може да им казва? Дайте там да разрешим изнасилванията и детската порнография тогава

Вероятно познаваш Пламен Йорданов от личния му блог. Той е интелигентен човек, от онези,  които не пестят мозъчно усилие и се замислят. Ето защо го поканихме да коментира "проблема с цигарите" и личната свобода. 

Баща ми работи дълги години в Булгартабак Плевен. Един ден, някъде в края на 80-те, на вратата на неговия отдел с помощта на шаблон и червена боя се появи надпис "С цигарите до тук". Бях озадачен. Не мисля обаче, че забраната се спазваше.  

Пушенето, в това число и на електронни цигари, е забранено на всички закрити обществени места, на няколко метра около входовете им, както и където и да е в присъствието на деца. Цигари се продават само в определени лицензирани магазини, но скрити и клиентите избират от списък. Което не е кой знае каква загуба, защото кутиите са еднакво сиви, с огромни снимки на разядени бели дробове, разпадащи се челюсти и ампутирани крака, но и малък надпис с името на марката в Arial. Това не е утопия – такова ще е до година-две положението в САЩ, Канада, Европейския съюз, Бразилия, Австралия, че дори Русия и Турция, които ние кой знае защо имаме за по-назадничави. Повечето от тези мерки са приети или предстои да се въведат в следващите месеци.

НЕ И В БЪЛГАРИЯ

С едни от най-ниските цени на тютюневи изделия в ЕС, уникален в цял свят ръст на пушачите сред жените и непълнолетните, лидерски позиции по брой изпушени цигари на човек, онко- и сърдечно-съдови заболявания, България е наистина специална. И забраната на цигарите на закрити обществени места беше една от малкото разумни държавнически мерки в последните години. Една година по-късно заведенията започнаха да се адаптират, мнозина от самите пушачи откриха предимствата на новия режим, само за да… чувството при писането на този текст сега е безпомощност, обида.

Обидни са аргументите, с които ни пробутват завръщането на дима. Заведенията били частни и никой не може да им казва? Дайте там да разрешим изнасилванията и детската порнография тогава.

Българите били южен, балкански народ и обичали да пушат? Това сме го чували и по други поводи – ние сме балкански народ и трябва да слушаме чалга, да бием жените си, да караме пияни… не, мерси.

Какво толкова му било на предишния режим? Ами не работеше – в София имаше десетина заведения без дим, в провинцията – и едно на град си беше чудо. Заведенията фалирали масово и стотици хиляди останали без работа? Това просто не е вярно. Едва 3-4% от пушачите били отказали цигарите през последната година? Че това неочаквано добър резултат, предвид, че забраната изобщо не цели това, а да запази здравето на непушачите. Забраната за детски градини и училища щяла да остане? Е то оставаше и там да се разреши!

В цялата какофония се губи основното. Разумните доводи срещат дебелоочие и демагогия. И независимо какво си говорим тук, колкото и подписи да съберем в петиция и каквито и протести да направим, оказва се, че всичко зависи от арогантността на политиците в парламента. Съжалявам, че звуча така песимистично.

Има един основен принцип, на който лежи (а понякога скача и се бунтува) гражданското общество – личната свобода на всеки се простира точно дотам, където започва да засяга личната свобода на друг. Инициативата за връщане на цигарите в заведенията обслужва интересите на точно и само една компания. С готовност заради това да бъдат жертвани хиляди човешки животи. Въпросът не е просто за това, дали след посещение на клуб ще се прибереш вкъщи вонейки така, все едно си прекарал нощта в кофа за боклук – способността на нашето общество да защити забраната е много по-важна и знакова. Именно провалът ни да дефинираме и защитим общите си интереси над келепира на единици е в основата на всичко онова, което искаме да променим. Тя е причината с времето да установяваш, че все повече от приятелите ти (пушачи или не) живеят някъде навън, за превръщането на Черноморието в бетонирана клоака и да, за това, че в разговор с чужденци засрамено да мънкаш, когато стане дума за заплатата ти или пенсията на баба ти. Простичко е. Е, ще продължаваме ли така?