Декември е бохем
Къде се крие магията на последния месец от всяка вълшебна (или не чак толкова) година
Декември наистина е всичко. И това е ясно. Канела, малиново вино, мандарини, обич, картички, подаръци, уют, пожелания, мечти, равносметки, сняг, шалове, шапки, чайове, книги, кафета, камини… декември преди всичко обаче е бохем и затова е толкова прекрасен.
Колкото и да си свободолюбив, дори и да си господар на най-небрежния и приключенски дух, вероятно понякога ти се налага в делника да се наместваш в разни неудобни графици.
Те са като широки ръкавици, които постоянно се измъкват, като тясна чанта, в която все пак се опитваш да напъхаш целия си свят.
Графикът често те кара да отказваш срещи на приятели, да чакаш някой любим човек да ти звънне, защото е в чужбина и никой няма време да прелети разстоянието до другия, да не можеш да отидеш на някое готино събитие и да се налага да четеш в градския, да слушаш музика в колата… В петък вечер, събота и неделя се опитваш да свършиш всичко – да гледаш филми, да четеш, да си починеш, да се видиш с приятели, да отидеш някъде сред природата, да посетиш и някой бар, да не изпускаш културния живот и да изгледаш някоя постановка, да се разходиш, да смениш лака за нокти, да почистиш апартамента и колата, да се посветиш на гаджето и… да… невъзможно е, но някак се случва. Именно затова обаче обичаш петък и събота. Все пак съществува миг на свобода. Някакви само твои моменти. Е, това е декември. Декември е безкраен петък и затова толкова много го обичаме.
Едно от най-гениалните неща в този месец е всичката обич, която започва да обладава душите и сърцата на теб и околните. Всичко е мило, всички се обичаме и глезим. През декември си идват най-близките ти хора от чужбина. Това е месецът, в който можеш да пазаруваш всичко, което пожелаеш, без да се налага да се оправдаваш или ограничаваш. Празници идват, трябва да си подариш нещо все пак! Започваш по-често да излизаш вечер. Няма нищо по-хубаво от студените зимни вечери, в които си с твоите хора, в твоя бар и всичко се случва по твоя начин.
Часовникът е спрял някъде между предишната и следващата година и единственото, което трябва да направиш, е да си щастлив така, както можеш.
Кафето, виното и цигарите са някак по-вкусни през декември. Тогава са повече, тогава са най-истински, тогава допълват споделеното безвремие.
Топлината, която идва от всичко, което се случва в тези зимни мигове, е това, което компенсира всичките ти други тъги, самотни моменти, нещастия и разочарования.
В декември има равносметки, да, но мястото за сивата тъга, която понякога те съпътства в делника, сега е изместено от много заря, глъчка, камбанен звън и вино.
Светът има нужда от този месец. От червената торба на Дядо Коледа излизат всичките прегръдки, признания, любови, смехове, уюти и щастия на планетата! И макар да е само един месец, все пак успяваш да се отдадеш на всичко с всички възможни сетива. Успяваш да слушаш много музика, да посетиш всяко твое любимо място в града, виждаш се с твоите хора, звъниш на разни готини познати и пожелаваш всевъзможни щуротии, правиш много любов, купуваш за теб и околните всичко нужно и ненужно, отскачаш до някоя хижа, караш ски, прочиташ много книги, гледаш много филми (или поне „Сам вкъщи“), изпиваш необходимото количество вино, усещаш се жив и истински, пълен и завършен. И въпреки харчовете и хленчовете за вечно нестигащите пари някак все пак успяваш. Опаковъчната хартия, панделките и банкнотите в крайна сметка стигат и всичко е наред… защото декември е бохем!
редакторите
