Или защо здравословният песимизъм е по-добър от заблудения оптимизъм

Бях в гимназията, когато си купих малка книжка със събрани песимистични мисли за живота и екзистенциалните му производни. „Всичко ще премине… като бъбречен камък“, „Мъжете са като тоалетните – или са заети, или са задръстени“, „Положението е безнадеждно, но не е сериозно“, „Очаквай най-лошото – няма да останеш разочарован“. След като я прочетох, бях категорична – здравословен песимизъм му е майката! Така станах заклет фен на иронията, цинизма и песимизма с мярка.

Всъщност песимистичната нагласа може да бъде същински ритник в задника. Действа също толкова вдъхновяващо и енергизиращо.

Държи те на земята и безмилостно ти напомня, че понякога чашата не е наполовина празна – тя е абсолютно празна! Или дори да е пълна – това в нея не става за пиене.

Здравословният песимизъм не е досадно мрънкане или побъркващо хейтене срещу всичко и всички. Той е нещо като суров реализъм под прикритие. Именно затова е в пъти по-адекватен от заблудения оптимизъм, който не спира да те убеждава, че всичко ще бъде ток и жица. Да, ама не! Нещата в този живот не само че не винаги са ток и жица, ами понякога са толкова прецакани, че ти иде да те хване токът. Филията пада с маслото надолу. Рейсът някак си не е твоят. Техниката бъгва, когато най-много имаш нужда от нея. Накратко – нещата рано или късно се прецакват. И не защото ти си абсолютният неудачник, а защото това е неизменна част от живота и пътя, който ти е писано да извървиш. Иначе казано – добре дошъл в реалния свят. Ето защо да си подготвен за лошия сценарий е най-доброто, което можеш да направиш. То си е направо висша форма на мъдрост и прозорливост. Може би ако на борда на „Титаник“ имаше повече песимисти, сега историята щеше да е друга.

Колкото по-рано приемеш факта, че има за какво да се тревожиш, толкова по-добре. Знаеш, че животът е трудно изпитание, и си наясно с камъните, в които може да се спънеш. Наясно си и че след като се спънеш, може и да паднеш. А осъзнаеш ли това – резултатът вече е 1:0 за теб.

Ето защо безпочвеният оптимизъм е много по-вреден. Направо трябва да бъде забранен със закон.

Създава големи очаквания, а когато те не се оправдаят, идва ред на големите разочарования и неудържимите драми. Закономерността е проста – фрустрацията е правопропорционална на размера на надеждите. Неслучайно песимистите са винаги приятно изненади – те и без това нямат очаквания или просто са се подготвили за най-лошото.

Дори да си оптимист, това не означава, че и онзи горе, който дърпа конците, е станал в добро настроение. Положителните мисли невинаги предизвикват положителни случки, а когато много силно искаш нещо, невинаги го получаваш. И като цяло този прословут Закон за привличането въобще не ми го хвалете. Повярвайте ми – пробвала съм го. Да му вярваш безусловно е като да вярваш на прогноза за времето в стил „Мо’е да вали, мо’е и да не вали“. Друго си е здравословният песимизъм! Онази черна станция, която все боботи, че нещо ще се случи. И понякога то наистина се случва. Затова внимавайте с големите надежди. Хвърченето в облаците е опасно за вашето здраве.

Виж защо позитивното мислене не е полезно.