Вяра, Надежда, Любов и София

София не е перфектна, но си е наша

0 коментара Сподели:

София, майка на вярата, докарваща любов-омраза от Младост до Надежда. Общо взето, така можем да обобщим смесените емоции, които столицата създава в душите ни. Това е няколкомилионен град на противоречия, който, верен на девиза си, не спира да расте. Селекцията от хора по улицата всяка есен пък вече е все по-пъстра от предишната. Какво ли ни очаква сега?

София е град на противоречията, които създават в сърцата ни едно скачане между влечение и отвращение.

От една страна, това е най-якият град за живеене в България,

поне откъм опции за комфорт, забавление, работа и прочие важни за живота неща. От друга, гостите на столицата, колкото и да не ни се иска, понякога са прави – Софето си е доста мръсно, шумно, тъжно и ненужно забързано.Истината е някъде по средата. Просто след като се приберем от почивка, софийската реалност ни удря през лицето по-силно от всякога.

Първото, което виждаме още от магистралата, разбира се, е качеството на въздуха. Каквото и да си говорим, този почти чернобилски облак, надвиснал злокобно над града, няма как да е полезен за дробчетата ни. София рядко се класира под номер едно в световни класации, но когато това се случи, винаги е за ниво на замърсяване и съдържание на фини прахови частици. От друга страна, тази атмосфера идва със своите плюсове – софиянци имат най-калените дробове във Вселената. Апокалипсис да дойде и от небето да завали катран – ние сме готови. Няма да усетим разлика.

Общо взето, голямата промяна, която настъпва след летните месеци тук, е, че всички се връщат от родните си места, почивките или прочие забавления, като София започва да жужи с нови сили в стил кошер, пълен с пчелички. Септември е месец на напасване. Хората, които не са напускали града, трябва да свикнат с новите обороти, дългите опашки, задръстванията и прочие премеждия, дебнещи на всяка крачка. Времето за придвижване с кола скача двойно. Лактите, които трябва да раздадеш в метрото – също. По принцип насилието не е решение, но някои типажи направо си го просят. Например хората, които се влачат по улиците, често на групички и двойки, блокиращи целия тротоар. Или пък онези, дето все още изпитват затруднения да обитават единствено дясната страна на ескалатора. Колко години са нужни да се научим на елементарни правила? Колко?

Туристите са един от големите бичове на София. Ясно е какво ги привлича тук дотолкова, че на герба вместо онова със стареенето вече трябва да пише „пиене почти без пари“.

Те са онези скакалци, дето се движат на рояци, напаст божия, и след като минат през любимите ни заведения, хората бягат с писъци, а след себе си оставят само тонове изпочупени чаши и повсеместна разруха. Даже и да са тук заради забележителностите, не си личи. Целият им така наречен туризъм се изчерпва до едно селфи на „Александър Невски“, след което се почва наливането сякаш няма утре. Някои подобни индивиди остават да продължат купона още малко, вече като експат-пребиваващи. След месец у нас те обясняват на кореняк софиянци къде са най-добрите фалафели в Центъра.

Иначе София е и град на неочакваните миризми. Понякога те са приятни като аромата на току-що изваден от фурната хляб в някоя пекарна или обедното меню на кокетното ресторантче с маси на улицата. Друг път са шамар с крак като зоната в онази отсечка на „6 септември“, която всички вече сме се научили да заобикаляме. И като заговорихме за алтернативни маршрути – никой уважаващ себе си софиянец не минава по „Витошка“. Това е въпрос на чест.

Шумът на София е характерен, като всеки квартал има своя собствена соник палитра.

Определени части на Центъра ни държат в напрежение с потракващи трамваи и подвикващи на странни езици еразмус тълпи, други са изпъстрени от заведения и балканска глъчка от сутрин до здрач, трети стават призрачно тихи, щом слънцето се скрие, и само ровенето на котките по кофите озвучава нощта. Има ги и кварталите, където звуците са като в GTA, само дето разбираш всяка реплика и ако ти свърши кръвта – няма бонус животче. И като стана дума за хаос и подвиквания, нищо не може да се сравни със софийския трафик, в който не се спазва Законът за движение по пътищата, а моделът на брауновото движение на микрочастиците в газообразна среда: всеки лети със собствена скорост в случайно избрана посока, а резултатът е един повсеместен и всепоглъщащ хаос.

От друга страна имаме развит градски транспорт, който струва почти без пари

(или съвсем без пари – в зависимост колко си смел).

Такситата също са на доста конкурентни цени с единствен минус самите бакшиши. Аз лично се правя, че не разбирам какво ми говорят. Явно имам подходяща физиономия, защото засега номерът минава.

София е пълна с лудост напосоки, но точно това я прави толкова забавна.

Освен това на колко места в България можеш да се чувстваш комфортно в собствената си кожа? Както и да изглеждаш, както и да си облечен, каквото и да правиш, никой по центъра на София няма да дойде при теб, за да иска нещо различно от цигара. В съвремието много трябва да се постараеш, за да си създадеш проблеми. Пък и откакто има изобилие от англичани – летвата на простотиите е високо вдигната. Ако има едно нещо, с което не мога да свикна в София обаче, това са гълъбите. Какво да се прави – в Ню Йорк има плъхове, което е далеч по-гадно от сиви кокошки, дето ти се бутат в краката.

Разгледай и някои от новите места в София.

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *