Кога се объркаха нещата...

Животът се завъртя. Цеца Величкович влезе и излезе от ареста, Бийтълс направиха сексуалната революция, на Woodstock се почерпихме, като за последно и за цялото това време само две неща си останаха същите. Лили Иванова и фактът, че в джобчето ни освен семки и бонбонки, продължиха да дрънкат и други неща. Тънката разлика е, че преди обичахме дилъри, а сега – фармацевти, защото мило ми другарче, спокойствието е новата дрога, а по 120 лв. – грама, върви вече само нормалността.

60-те/70-те
Въпреки различните политически системи лаборатории започват да никнат навсякъде за времето от петилетки и петолевки. Има ги в Бразилия, Куба, цяла Латинска Америка и в Мало Бучино. Западните картели изнасят във ФРГ-то, източните в ГДР-то, а българите разцъкват някъде по средата.

За наркотици започват да чуват всички – от партийни щерки, през общностите на нездрава основа в София, до бате ти Пешко и Ицко от съседния вход. Идеологиите започват да разхлабват колана, а по-голяма част от населението – капилярите. Режимът все още е строг, но и у нас, а и в чужбина се усеща прилив на млада енергия, „маймунска музика“ и зов за свобода.

Бунтът е на­лице и правителството усеща, че светът иска да изпадне в масова еуфория. Абстиненцията по свободата завзема източното полукълбо, а оттам и всички пионерчета и млади другарчета, най-вече около Борисова и Попа.

80-те/90-те
Нещата тотално се оливат. Вече се друсат всички, а „новото готино“ не е много качествено, но пък си е евтино. Ако баща ти работи в завод, а майка ти е учителка, го даваш по-скромно, но не си капо – все пак в НРБ „всеки ден, всеки час, навсякъде има мат‘риал“.

В София започват да се появяват култовите „Кравай“, „Спартакус“, „Калното“, списанията „Егоист“ и „Ритъм“, а младежите от края на деветдесетте не могат, а и не искат да слязат от въртележката. Карамански се разхожда с два калашника по Графа, вишните цъфтят и животът е хубав. Жоро Илиев тактично е още само борец, чеверметата и златните ланци са това, което бяха, а Сашка Васева се скъсва да пее.

В нашата реалност ни преследват терористи, в тяхната „Бял мерцедес“, и то само ако имаш късмет.

Младежите тогава обаче искат още. Затова рисуват магистрали, свиват мечти в корекомски листчета и са на гребена на вълната. Обикалят всичко, дето може да бъде обиколено, а по светло продължават с безкрайни афтъри, с хора, трудни за разказване.

От Графинята, през Сашо Индианеца, до Белия, компания и леля ти Цеци с готиния айран на Малките пет. Никой не иска да бъде нормален.

Думата е срамна и смъртно опасна, като да предложиш на плеймейтка да се прибирате с трамвая, а в замяна да получиш минимум средна телесна повреда. Нещата обаче рЕзко се променят и Мишо Белчев тъжно запява, че „младостта си отива, на един автостоп“. Времената бавно тръгват към другата крайност.

2000-та / та до днес
Ако днес застанете, в която й да е централна локация на града ни, по-лесно ще си купите био домати и лимец, отколкото презервативи и вода.

Шансът да хапнете топла шкембе чорба, ако прасето предварително не се е подписало, че е щастливо и всеки ден благодари на слънцето, преди да го заколят, е почти сведен до минимум. Ако някой в компанията се оригне, пореже, изтърве нещо или просто кихне, със сигурност ще чуете от някъде „Наздраве, аз съм веган“, а предишните места за срещи вече безвъзвратно ги няма.

Никой не е в еуфория и никой не се друса (е или почти). Това е хубаво, но на хоризонта се появи нова мода – спокойствие­то. Преди си купувахме стимуланти, сега поръчваме успокоителни.

Преди на кенефите пишеше „Спрете Земята, искам да сляза“, сега пише „Завъртете я, по-бавно и по-бавно и по- б.. а.. в.. н.. о и някой да снима за Инстаграм“.

Преди светът имаше нужда от засилка, за да е готин, сега има нужда от пауза. И в цялата тази схема се чудим „нормален“ ли е новото черно, или пак сме назад с модата. Хората се стрелят по светофари, гей двойка за малко да предизвика масова паника на „Плиска“, а след толкова години еволюция се появиха две неща – Николета Лозанова и ксанаксът.

Ако „Ела и си вземи“ беше изпята през 90-те, вероятно щяхме да звъннем на човека, а сега просто звъним на СЕМ и молим Гого Лозанов да пооблече девойката.

Всяко време с дрогата си. Днес обаче дрогата е легална, в рециклирана хартия и без странични ефекти, за да може да ни помогне да възприемем света като нормално място за живеене. Нашето място – за добро или за лошо.

Понякога хватката всъщност не е да се напиеш на бара на батката. Хватката е в реалността, която, честно да си признаем, няма нужда нито от наркотици, нито от успокоителни. Реалността да видиш голо дупе на плажа понякога е по-силен хайп от това да си го представяш между няколко черти. Април е тук и засега сме решили в джобчето ни да дрънкат само семки и бонбонки, без екстри.

Екстрите понякога са демоде, а веган кашкавалът не носи положителна карма. Той носи само коремни болки и необяснима бледност, също като чувството да не знаеш как да си го направиш готино, без да сложиш нещо под езика. Ако не си се смял отдавна – погледай Камен Донев, а ако искаш да ти е спокойно – купи на жена си Mini. Останалото е април –  без добавки, и по-готино едва ли има накъде.

ЩОМ СТИГНА ДО ТУК, ВИЖ ОЩЕ ЗА СЪВРЕМЕННИТЕ СПЕЦИФИКИ И МАЛКОТО КОТЕ