Пет места в Европа, които си пазим за есента
Петък отново ни вдъхновява да тръгнем на път – даваме ти пет идеи за кратко есенно бягство
Някой праща снимка в чата, друг проверява полетите и за десет минути всички са на мнение, че един уикенд навън ще им се отрази добре.
После идва прогнозата, която през ноември е в състояние да разпусне цялата компания още преди някой да е предложил дати. Ние сме за това да вземеш по-дебелото яке и да тръгнеш. Ако дъждът прекъсне разходката, сядаш на обяд и оставаш за десерт. Два часа на маса с приятели са си чудесен план. Харесваме първата сутрин след късно пристигане, когато чак на светло разбираш къде си попаднал. Слизаш за кафе, по улицата някой още мете листата и имаш цял ден да разбереш накъде води баирът зад ъгъла. За един есенен уикенд бихме си набелязали поне едно място, заради което си струва да станем рано. После все се намира кой да предложи още една спирка. Ето пет места в Европа, за които бихме си взели и понеделника почивен. В неделя следобед така или иначе най-малко ни се прибира.
Хрженско, Чехия
Хрженско е малко село на германската граница, точно където река Каменице се влива в Елба. Над него в гората на „Чешка Швейцария“ Правчицката порта изглежда като вход, около който някой е пропуснал да построи стени.
Чак като погледнеш дърветата наоколо, започваш да разбираш колко е голяма арката.
От „Три извора“ до нея има около два километра изкачване по червената пътека. Долу в пролома „Едмунд“ същият пясъчник се вижда от лодка, когато сезонът позволява. И там пак гледаш нагоре, към парчето небе между скалните стени.
Езерото Блед, Словения
В Блед тъкмо си прибрал телефона и църквата на острова се показва под друг ъгъл, за който си готов да изостанеш от компанията. По шестте километра край водата има време този номер да се повтори няколко пъти. От Любляна се стига с автобус, а за поглед към езерото отвисоко има кратко, стръмно изкачване до Ойстрица. От брега пък се виждат дървените лодки „плетна“, с които можеш да стигнеш до острова, ако времето позволява. После идва кремшнитата с ванилов крем и бутер тесто. От нея бихме си поръчали по едно парче, дори да сме седнали само за кафе.
Париж, Франция
В Париж през есента бихме си оставили цял следобед за „Тюйлери“. Зелените столове край фонтаните се местят, което си е удобство, когато през ноември на алеята е останало само едно слънчево петно. Градината е със свободен вход и свързва Лувъра с площад „Конкорд“, макар че на нас лесно би ни стигнал и един стол по средата.
Дъждът пък е добър повод за „Водните лилии“ на Моне в „Оранжери“,
в края на градината откъм Сена. Монмартър си има свое място за такъв следобед – малката градина „Марсел Бльостен-Бланше“ зад „Сакре Кьор“. Оттам виждаш покривите на квартала, а на слизане по баира вече можеш да мислиш за аперитив.
Доломитите, Италия
През ноември жълтите лиственици около Кортина д’Ампецо се виждат отдалеч, на цели петна сред тъмнозелената гора. Край езерото Федера цветът стига чак до брега, под скалите на Крода да Лаго. Когато водата е спокойна, виждаш скалите и в отражението. Преходът от моста Ру Курто по пътя за прохода Джау отнема около два часа в едната посока. Езерото е на над 2000 метра и в края на есента снегът и ледът могат да променят плана. При хубаво време бихме взели термос и бихме останали за кафе край водата, преди вятърът да прибере отражението.
Замъкът Нойшванщайн, Германия
От подножието Нойшванщайн изглежда подозрително близо. След първия завой разбираш защо от билетния център в Хоеншвангау до входа са нужни 30–40 минути пеша. Белите кули се подават над гората
и през есента половината хубост на гледката е в дърветата.
Лудвиг II поръчва замъка през XIX век, а строежът продължава и след смъртта му. Днес стаите се разглеждат с обиколка в определен час. А от „Мариенбрюке“, когато мостът е отворен, в един кадър влизат и кулите, и целият горист склон.
Най-вълшебните коледни базари в Европа за 2026 г.
Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.
Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.
