Русалки по света: красиви статуи, мрачни легенди и неразгадани мистерии

В духа на spooky season те запознаваме с морските красавици, чиито истории нямат много общо с приказките на Disney

Превод и редакция от английски – Кристияна Бурдева

„Русалките нямат сълзи и затова страдат много повече.“

Това е един от най-известните цитати от приказката „Малката русалка“ на Ханс Кристиан Андерсен, публикувана през 1837 г. Историята бързо печели популярност по света, а години по-късно вдъхновява и още по-известната анимация на Disney. Признай си – когато чуеш думата „русалка“, първо се сещаш за Ариел, нейния прекалено загрижен баща крал Тритон и пеещите ѝ сестри. Добрият стар Уолт Дисни определено е знаел как да превръща приказките във вълшебни истории със задължителен щастлив край. Само че митологията разказва съвсем друга история. Там русалките нямат особено добра репутация. Всъщност положението е доста по-страшно. Според легендите те не могат да плачат, защото нямат душа, а с омайните си песни примамват мъжете към морските дълбини, откъдето никой не се завръща. В „Одисея“ на Омир самият Одисей дори нарежда да го завържат за мачтата на кораба, за да устои на изкусителния зов на сирените. Русалките отдавна са намерили място и в изкуството. Ще ги срещнеш в безброй картини, често изобразени като опасни, загадъчни и не особено добронамерени създания. А понеже сме в разгара на spooky сезона, решихме да надникнем малко по-дълбоко в мрачните истории, свързани с тях. Оставяме живописта настрана и се отправяме на пътешествие по света в търсене на статуите, издигнати в тяхна чест, и легендите, които се крият зад тях.

Копенхаген – Малката русалка на Едвард Ериксен

Ако има русалка, която спокойно може да се похвали със световна слава, това е Малката русалка в Копенхаген. Разположена на входа на пристанището, тя е вдъхновена от приказката на Андерсен и е дело на скулптора Едвард Ериксен, който използва съпругата си за модел. Изработена изцяло от бронз, русалката седи спокойно върху скала и гледа към хоризонта, сякаш очаква корабите да се завърнат у дома.

Спокойният ѝ вид обаче е доста подвеждащ, защото през годините статуята е преживяла какво ли не.

През 1964 г. е обезглавена, по-късно е заливана с боя, а при друг случай дори е откъсната от скалата, върху която стои. След поредния опит за вандализъм се стига и до поставянето на нейно копие. Определено не е най-спокойният живот за една русалка, която дори не може да помръдне.

Нейпиър – маорската русалка

От Дания се пренасяме чак в Нова Зеландия, по-точно в град Нейпиър, където ни очаква Пания – една от най-известните русалки в местния фолклор. Според легендата тя прекарвала дните си в морето, а след залез-слънце излизала на сушата. Именно там се влюбила в Каритоки, син на маорски вожд, за когото тайно се омъжила. Нощите прекарвала с любимия си, а щом се съмнело, отново се връщала във водата. Каритоки обаче никак не бил доволен от тази уговорка.

Искал всички да видят красивата му съпруга,

а още повече искал да я задържи само за себе си. Затова измислил хитър, макар и доста подъл план – да я накара да опита човешка храна, вярвайки, че така тя ще изгуби способността си да се връща в морето. Само че Пания разбрала за измамата. Без да се замисля, избягала и се хвърлила във водата, откъдето никога повече не се завърнала. А ако вярваме на легендата, тя все още е някъде там. Казват, че ако се вгледаш внимателно в морските дълбини край кораловия риф, може и да успееш да я зърнеш.

Сонгкла – Златната русалка

Следващата ни спирка е Сонгкла в Тайланд, където върху крайбрежна скала се намира прочутата Златна русалка. Статуята е посветена на местна легенда, която, както вече сигурно се досещаш, отново разказва за любов, но този път между русалка и рибар.

Един ден, докато бил на плажа, рибарят забелязал красива русалка,

седнала върху скала и разресваща дългите си златисти коси. Влюбил се в нея от пръв поглед, но щом го видяла, тя се изплашила и избягала. Оттогава той се връщал на същото място всеки ден, сядал на скалата и чакал любимата си да се появи отново. За негово съжаление тя така и не се върнала.

Таранто – трите русалки

Продължаваме към Италия, където на крайбрежната алея в Таранто ще откриеш не една, а цели три русалки. Две от тях седят върху скали с поглед към морето, а третата е полегнала малко по-далеч. И трите са посветени на легендата за Скума, която спокойно може да послужи за сюжет на доста драматичен филм. Всичко започва с красива млада жена, омъжена за рибар, който често я оставял сама. Един ден тя се поддала на ухажванията на друг мъж, но скоро след това я обзели угризения и решила да признае всичко на съпруга си.

Той обаче приел новината по възможно най-лошия начин.

Знаейки, че жена му не може да плува, я хвърлил в морето и си тръгнал. За щастие русалките се притекли на помощ. Те не само спасили младата жена, но и били толкова впечатлени от красотата ѝ, че решили да я направят своя кралица. Така тя получила името Скума. Междувременно съпругът ѝ започнал да съжалява за стореното и се върнал да я търси. Русалките обаче нямали никакво намерение да му простят и се опитали да го удавят. И тук идва най-неочакваният обрат – самата Скума спасила живота му. Накрая, с помощта на фея, тя отново се превърнала в човек и двамата се събрали. Дали той заслужавал подобен щастлив край, оставяме на теб да прецениш.

Сиракуза – Русалката на Сицилия

Оставаме в Италия, но този път ще трябва да се гмурнем във водата. И то доста надълбоко. За разлика от всички останали статуи в тази селекция, русалката в Сиракуза се намира под морската повърхност, на цели 18 метра дълбочина. Бронзовата скулптура е създадена през 2008 г. и носи името „Русалката на Сицилия“.

Тя е посветена на Росана Майорка,

световна шампионка по свободно гмуркане, която умира от рак през 2005 г. Така статуята се превръща в своеобразна почит към жената, чийто живот е бил толкова тясно свързан с морето.

Джардини Наксос – русалката с гръб към морето

Последната ни спирка също е в Сицилия, този път в Джардини Наксос. Тук ще откриеш внушителна бронзова русалка, създадена около 1962 г., която достига цели четири метра височина. Статуята се издига в центъра на фонтан на крайбрежната алея, но има една любопитна подробност – вместо да гледа към морето, русалката му е обърнала гръб. По външен вид тя напомня на прочутата Малка русалка в Копенхаген. За съжаление двете споделят и друга прилика – сицилианската статуя също многократно е ставала жертва на вандалски прояви.

И така,

русалките може да са красиви девойки с рибешки опашки, а може и да са бездушни създания, готови да те повлекат към морското дъно. Едно обаче е сигурно – историите за тях продължават да вълнуват хората векове наред. Докато за едни те са само герои от митове и легенди, други са убедени, че някога наистина са съществували.

А може би дори още се крият някъде в морските дълбини.

Кой знае?

Най-страховитите градове в Европа

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч