10-те най-добри песни на всички времена

Виж кои песни Rolling Stone поставя на върха и провери дали любимата ти е сред тях

0 коментара Сподели:
10-те най-добри песни на всички времена

Да подредиш 500 песни и да обявиш една от тях за най-добрата на всички времена е смело решение

– и сигурен начин да разгневиш поне половината музикални фенове. Rolling Stone прави точно това още през 2004 г., а през 2021 г. започва класацията почти отначало. За новото издание списанието събира гласовете на над 250 артисти, продуценти, журналисти и хора от музикалната индустрия, които изпращат личните си топ 50. Резултатът включва близо 4000 номинирани песни и много повече хип-хоп, R&B, инди рок, реге, кънтри и латино поп спрямо първата версия. През 2024 г. списъкът е обновен отново с няколко по-нови заглавия. Ние прескачаме направо към финалната десетка. В нея влизат записи, променили попа, рока и гласа на цели поколения. Съгласен ли си с подбора? Разгледай класацията и реши коя песен според теб липсва от челната десетка.

10. Outkast – Hey Ya!

2003 г. | Автор: Андре Бенджамин

Още началното преброяване на André 3000 в песента е достатъчно, за да познаеш Hey Ya!. През 2003 г. парчето смесва поп, фънк, рок и хип-хоп по начин, който няма много общо с останалото по радиото. André 3000 започва да я пише на акустична китара, повлиян от групи като The Smiths и Buzzcocks.

Веселата мелодия обаче прикрива текст за двама души,

които продължават връзката си, въпреки че вече не са щастливи заедно. Повечето слушатели пропускат тази част и се съсредоточават върху танците и прочутата препратка към Polaroid. Hey Ya! става първата песен, свалена един милион пъти от iTunes, и един от най-големите хитове в историята на Outkast.

9. Fleetwood Mac – Dreams

1977 г. | Автор: Стиви Никс

Dreams се ражда по време на записите на Rumours, когато отношенията между членовете на Fleetwood Mac са в особено труден период. Стиви Никс тъкмо се разделя с китариста Линдзи Бъкингам, но вместо гневна песен за раздялата написва една от най-спокойните композиции в албума. Нужни са ѝ около десет минути, синтезатор и предварително записан барабанен мотив, за да завърши основната версия. В текста тя не обвинява директно Бъкингам, а приема, че връзката им е стигнала края си. Dreams се превръща в единствената песен на Fleetwood Mac, оглавила американската класация. Десетилетия по-късно тя отново се връща сред най-слушаните заглавия и достига до публика, която дори не е била родена при излизането ѝ.

8. Missy Elliott – Get Ur Freak On

2001 г. | Автори: Missy Elliott, Timbaland

В началото на новия век Missy Elliott и Timbaland вече са сред най-смелите тандеми в хип-хопа. Get Ur Freak On показва защо – песента съчетава рап с мотив, повлиян от бхангра, популярна музика и танц от областта Пенджаб в Южна Азия. Missy редува кратки куплети с подвиквания, които лесно се запомнят

и превръщат песента в клубен хит.

Самата тя първоначално се съмнява дали комбинацията няма да се стори прекалено странна на публиката. Слушателите я приемат веднага, а Get Ur Freak On достига до класациите в редица държави. Повече от две десетилетия по-късно продукцията на Timbaland остава толкова разпознаваема, че трудно може да бъде сбъркана с работата на друг продуцент..

7. The Beatles – Strawberry Fields Forever

1967 г. | Автори: Джон Ленън, Пол Маккартни

Заглавието Strawberry Fields Forever идва от реално място в Ливърпул. Strawberry Field е дом за деца близо до квартала, в който Джон Ленън израства, а като малък той често играе в градината около него. Години по-късно споменът се превръща в песен за детството, самотата и усещането, че не се вписваш сред останалите. The Beatles и продуцентът Джордж Мартин събират две различни записани версии, за да постигнат крайния резултат – сложна задача за студийната техника през 1967 г. Песента е създадена по време на работата по Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band, но излиза отделно заедно с Penny Lane. С нея групата навлиза уверено в психеделичния си период и показва колко много може да се направи в звукозаписното студио.

6. Марвин Гей – What’s Going On

1971 г. | Автори: Марвин Гей, Реналдо Бенсън, Ал Кливланд

В края на 60-те Марвин Гей е сред най-успешните изпълнители на Motown – звукозаписната компания от Детройт, превърнала соула в част от масовата поп култура. Той обаче вече не иска да пее само любовни песни и започва да обръща повече внимание на войната, расизма и насилието в американското общество. Реналдо Бенсън от Four Tops и авторът Ал Кливланд му дават първоначалната версия на What’s Going On, която Гей преработва и допълва със собствените си преживявания.

Войната във Виетнам засяга пряко семейството му,

тъй като по-малкият му брат Франки служи там три години. Ръководството на Motown първоначално отказва да издаде песента, защото се съмнява, че подобна тема може да постигне търговски успех. Публиката доказва обратното, а песента дава начало на едноименния албум, смятан за най-силната работа в кариерата на Марвин Гей.

5. Nirvana – Smells Like Teen Spirit

1991 г. | Автор: Кърт Кобейн

Четири акорда са достатъчни на Nirvana, за да изведат алтернативния рок от клубовете на Сиатъл и да го вкарат по MTV. Кърт Кобейн пише Smells Like Teen Spirit с амбицията да създаде възможно най-добрата поп песен, но крайният резултат е далеч от обичайните радиохитове от началото на 90-те. Спокойните куплети преминават в тежък припев, а в гласа му се чуват едновременно гняв и умора. Продуцентът Бъч Виг първоначално получава толкова неясен касетъчен запис, че едва успява да различи думите и акордите. Само няколко месеца по-късно песента превръща албума Nevermind в световен успех, а Кобейн – в звезда, която трудно понася огромното внимание. По-късно той се изморява от задължението да изпълнява Smells Like Teen Spirit на всеки концерт, но влиянието ѝ върху рок музиката вече е необратимо.

4. Боб Дилън  – Like a Rolling Stone

1965 г. | Автор: Боб Дилън

През 1965 г. музикалните сингли рядко надхвърлят три минути, а Like a Rolling Stone продължава повече от шест. Първоначалният текст на Боб Дилън заема няколко страници, преди той да го сведе до четири куплета и един от най-известните припеви в рок музиката.

Песента разказва за човек, който губи предишния си удобен живот и изведнъж трябва да се справя сам.

Острият текст, електрическите китари и органът я отдалечават от традиционния фолк, с който публиката свързва Дилън дотогава. Въпреки необичайната си дължина Like a Rolling Stone стига до второто място в американската класация и променя представите за това как може да изглежда един хит. В края на същата година Дилън я определя като най-добрата песен, която е написал.

3. Сам Кук – A Change Is Gonna Come

1964 г. | Автор: Сам Кук

Сам Кук вече е утвърдена поп и соул звезда, когато чува Blowin’ in the Wind на Боб Дилън. Песента го подтиква да напише собствен отговор на расовото неравенство в САЩ, този път през личния опит на чернокож мъж. През 1963 г. Кук и хора от екипа му са арестувани, след като се опитват да се настанят в мотел в Луизиана, който отказва да приема чернокожи гости. В текста присъства и скръбта по 18-месечния му син Винсънт, загинал няколко месеца по-рано. Богатият оркестров аранжимент придава още по-голяма тежест на изпълнението му. A Change Is Gonna Come излиза малко след смъртта на Кук и се превръща в една от песните, с които най-силно се свързва движението за граждански права в Америка.

2. Public Enemy – Fight the Power

1989 г. | Автори: Карлтън Райдънхауър, Ерик Садлър, Ханк Шоклий, Кийт Шоклий

Режисьорът Спайк Лий търси песен за Do the Right Thing – филм за расовото напрежение и полицейското насилие в Бруклин. Той се обръща към Public Enemy и получава Fight the Power, написана специално за продукцията. Групата използва заглавието на по-ранна песен на Isley Brothers, но създава изцяло нова композиция със силни ударни, музикални семпли и откъси от духови инструменти.

Върху тази плътна основа Chuck D говори директно за расизма,

историческите митове и необходимостта чернокожата общност да отстоява правата си. Във филма песента звучи от радиокасетофона на героя Радио Рахийм и постепенно се превръща във важна част от самия сюжет. Fight the Power показва на широката публика, че хип-хопът може да участва активно в политическия и обществения разговор.

1. Арета Франклин – Respect

1967 г. | Автор: Отис Рединг

Отис Рединг написва и записва Respect през 1965 г., но две години по-късно Арета Франклин променя песента до неузнаваемост. Тя преработва аранжимента, добавя нови вокални части и включва момента, в който заглавието се изписва буква по буква. В оригинала мъж настоява партньорката му да показва повече уважение, докато при Франклин говори жена, която ясно заявява какво очаква от човека до себе си. Respect става първата нейна песен, оглавила американската класация, и затвърждава мястото ѝ като Кралицата на соула. Посланието е припознато както от движението за граждански права, така и от жените, които се борят за равнопоставеност. На първото място в класацията на Rolling Stone стои песен, която превръща уважението от пожелание в задължително условие.

10-те най-добри филма на всички времена

Какво става в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв.

Абонирай се за YouTube канала ни и виж града отблизо и далеч.